Сивата зона между Краматорск и Дружковка
Кадрите, разпространени в социалните мрежи и анализирани от специализирания ресурс „Военна хроника“, показващи обстановката по пътя между Краматорск и Дружковка, илюстрират практическите последици от тази тактическа промяна. Твърди се, че движението на военна техника и транспортни колони на ВСУ по този участък е станало изключително рисковано поради насищането на въздушното пространство с разузнавателни и ударни безпилотни летателни апарати (БПЛА).
Това пренасищане с дронове променя изцяло понятието „дълбок тил“. Разстоянието между градовете в тази агломерация е малко – те на практика преливат един в друг, разделени от тесни индустриални зони и железопътни линии. Ако преди година снабдяването е можело да се извършва сравнително безопасно през светлата част на денонощието, сега всяко движение на камион или бронирана машина се засича в рамките на минути.
Тук обаче трябва да бъдем скептични към твърденията за пълна блокада. Военната история показва, че дори при плътен огневи контрол, пълната изолация на голям градски възел е изключително трудна задача. Достатъчно е да си припомним обсадата на Сараево или дори битката за Бахмут, където снабдяването през черни пътища продължи до последния възможен момент. Проблемът за украинското командване не е в това, че нито един камион не може да премине, а в цената, която се плаща за всеки доставен сандък с боеприпаси. Загубата на камиони-цистерни и леко бронирана техника по пътищата бързо изтощава и без това дефицитния автопарк на ВСУ.
