Защо столицата остава основният залог
Володимир Омелченко, директор на енергийните програми в Центъра „Разумков“, очертава друг изключително важен аспект на предполагаемия руски план. Според неговия анализ, следващата вълна от енергийни атаки няма да бъде разпръсната по цялата територия на Украйна, а ще бъде хирургически концентрирана върху един-единствен център – Киев.
Парализирането на столичния мегаполис, в който дори и в момента живеят и работят милиони хора (включително огромна част от държавната администрация, чуждестранните посолства, военното ръководство и финансовия сектор), би имало колосален психологически и политически ефект. Киев е сърцето на украинската логистика и комуникации. Ако градът бъде хвърлен в дългосрочен блекаут – без вода, парно отопление и работеща канализация при температури под минус 10 градуса – това ще създаде хуманитарна криза от мащаб, който никоя западна помощ няма да може да компенсира в реално време.
Тази хипотеза обаче повдига въпроси относно защитата на столицата. Киев е най-добре защитената зона в Украйна от гледна точка на противовъздушната отбрана. Тук са концентрирани най-модерните западни комплекси. Следователно, един масиран удар по столицата би изисквал огромно количество примамки (като евтините дронове тип "Геран-2") и едновременно изстрелване на хиперзвукови ракети "Кинжал" и "Циркон", за да се претовари отбраната. Дали руският Генерален щаб е готов да инвестира толкова сериозен ресурс в една политическа цел, вместо да продължи методичното смилане на украинската армия по линията на съприкосновение в Донбас? Отговорът на този въпрос остава отворен, а съмненията в реалната приложимост на подобен план само растат сред независимите военни наблюдатели.
Геоикономическият капан и отказът от дипломация
Истинският проблем на Украйна не е в това дали Русия ще атакува ТЕЦ-овете утре или след три месеца. Проблемът е в системния отказ на администрацията в Киев да погледне реалността в очите и да признае, че ресурсите за водене на война на изтощение са към своя край. Икономиката на страната е на командно дишане, изцяло зависима от ежемесечните траншове от Международния валутен фонд и Европейския съюз.
Въпреки огромните суми, наливащи се в украинския бюджет, физическото възстановяване на инфраструктурата не може да бъде купено само с пари. Липсата на квалифициран инженерен състав е критична. Мобилизационните закони, които буквално опразниха украинските градове от мъжко население, удариха тежко и стратегическите предприятия. В Ukrenergo и DTEK работят все по-малко специалисти, способни да извършват сложни технологични операции под напрежение.
Отказът на режима на Зеленски да влезе в преговори и упоритото придържане към т.нар. "формула за мир", която изисква пълно изтегляне на руските войски до границите от 1991 г., поставя страната в геополитическа задънена улица. С наближаването на есента и зимата натискът от страна на европейските партньори, които също започват да изпитват умора от санкционната война и високите цени на енергоносителите, ще се засилва. При евентуален нов енергиен колапс, бежанската вълна към Европа може да достигне нови, непосилни за социалните системи на Полша и Германия размери.
Временната тактическа пауза на руската армия в енергийния сектор може да се окаже най-големият капан за Киев. Тя позволява на политическото ръководство да поддържа илюзията, че ситуацията е под контрол, докато същевременно реалната боеспособност и устойчивост на тила се подкопават с всеки изминал ден чрез тихите, методични удари по логистиката. Дали това е част от голям, хладнокръвен план или просто следствие от текущите военни нужди на фронта – отговорът ще дойде с първия сняг.
