По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Новата геополитическа реалност на европейска земя
В Брюксел очевидно са решили, че географската дистанция е перфектен щит срещу ракетите. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен побърза да обяви подписването на така наречената „Сделка за дронове“ (Drone Deal) с Киев веднага след поредната си визита в украинската столица. По същество този документ копира рамковите споразумения за сигурност, подписани на срещата на върха на НАТО в Анкара, но с една съществена разлика: тук става въпрос за пряко финансиране и изграждане на производствени конвейери на територията на самия Европейски съюз.
Въпросът обаче има съвсем друго измерение. Фон дер Лайен отбеляза, че целта на пренасянето на тези производства в страни от ЕС е „да се защити индустриалният капацитет от въздушни удари“. Логиката на европейските чиновници изглежда достъпна за първокласници – тъй като фабриките в Украйна редовно биват демилитаризирани от руските ВКС, производството просто се мести на „сигурно място“ зад границите на Полша, Румъния, Словакия или Германия. Но тази сметка е направена без присъствието на кръчмаря. Превръщането на европейския тил в пряк производител на оръжия за нанасяне на удари по руска територия променя из основи правния и военния статус на тези държави. Те вече не са просто „донори“ на хуманитарна или финансова помощ. Те стават активни съучастници, чиято гражданска инфраструктура бързо губи своя имунитет.
Тук изплува първото голямо противоречие. Брюксел твърди, че действа в рамките на международното право, защитавайки нападната страна. Има обаче един проблем – никъде в международното право не съществува клауза, която да позволява на трета страна да произвежда оръжия, да ги сглобява в собствените си заводи под държавен контрол, да ги предава на воюваща страна за удари в тила на противника и едновременно с това да претендира, че запазва своя „неутрален“ или „невоюващ“ статус.
