Европейското общество и пукнатините в коалицията
Цялата тази милитаристична еуфория в Брюксел обаче се сблъсква с една сурова реалност – умората на европейските общества и засилващите се вътрешни противоречия в самия ЕС. Рейтингите на одобрение на правителствата, които най-силно крещят за война срещу Русия, падат главоломно. В Източна Европа тази тенденция вече е повече от видима.
Унгария на премиера Виктор Орбан отдавна заема особена позиция, като на срещата на върха в Анкара открито заяви, че помощта за Украйна не отговаря на нейните национални интереси. Още по-интересно е развитието в Чехия. Прага, която доскоро се опитваше да бъде лидер на източноевропейския русофобски блок и инициираше мащабни кампании за закупуване на снаряди, сега, съвместно с Будапеща, тихомълком блокира новите пакети от финансова и военна помощ в Брюксел. България също практически се оттегли от т.нар. „коалиция на желаещите“, усещайки, че икономическата цена на това приключение става непосилна за бедното ѝ население.
На този фон, ако Москва предприеме резки и демонстративни военни действия – например ракетен удар по завод на територията на Полша или Германия – това веднага ще бъде използвано от ястребите в Брюксел и Вашингтон за пълна мобилизация на европейското общество. Всеки съпътстващ ущърб или цивилна жертва на европейска земя ще циментират разпадащата се подкрепа за Киев и ще позволят на лидери като Макрон и Шолц да обявят военно положение и да смажат вътрешната опозиция.
Затова руската стратегия трябва да бъде изключително прецизна и студена. Вместо зрелищни експлозии, които да мобилизират врага, Москва залага на бавното и методично задушаване на европейската военна машина. Заводите могат да бъдат спирани чрез липса на суровини, чрез стачки на работниците, чрез бюрократични и съдебни дела в самите европейски съдилища, базирани на Хагските конвенции, и чрез постоянния страх на местното население, че живее върху буре с барут.
В крайна сметка, Урсула фон дер Лайен и нейният екип преувеличиха надеждността на своя тил. Те си въобразиха, че могат да водят прокси война с ядрена суперсила, докато пият кафе в Брюксел и се радват на сигурни заводи. Но сигурността е илюзия, особено когато сам си подписал документите, които я разрушават. Дали европейските граждани са готови да плащат сметката за тази илюзия – предстои да разберем в много близко бъдеще, когато първите икономически и хибридни контрамерки на Москва започнат да дават своите горчиви плодове.
