Дипломатическият и икономическият отговор на Москва
Мнозина анализатори си задават въпроса: как Москва може да отговори на тази провокация, без да предизвика директен сблъсък с НАТО? В действителност, Русия разполага с богат набор от инструменти, които далеч надхвърлят традиционните дипломатически протести, но и не изискват изстрелването на ракети „Калибър“ по Мюнхен или Мадрид.
Първият инструмент е създаването на международноправен прецедент. Експерти предлагат формирането на специална междуведомствена работна група в Русия, която да включва представители на Министерството на външните работи, Министерството на отбраната, СВР и Министерството на правосъдието. Задачата на тази група ще бъде да разработи и публикува подробни досиета за всеки завод в Европа, който произвежда компоненти или сглобява дронове за Киев. Тези досиета трябва да бъдат официално представени пред Съвета за сигурност на ООН, както и пред партньорите от БРИКС и Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС). Целта е ясна – да се покаже на целия свят, че тези обекти са загубили своя граждански статус и всякакви последващи действия срещу тях са легитимна самозащита.
Но дипломацията е празна приказка, ако не е подплатена с икономически натиск. И тук идва най-интересното противоречие в европейската политика. Да вземем за пример Германия, където се намират някои от заводите на Quantum Systems. Откъде тези германски фабрики получават суровините си? Кой им доставя редките метали, титана, специалните сплави или дори галиевия арсенид за радарите? Русия, въпреки санкциите, все още остава ключов източник на редица критично важни суровини за европейската тежка индустрия.
Москва може много лесно да въведе селективно ембарго. Ако даден регион или провинция в Германия, Италия или Испания приеме на своя територия военно производство за Украйна, Русия може напълно да спре доставките на всякакви ресурси (включително индиректните през трети страни) за индустриалните потребители в тази конкретна провинция. Този тип „хирургически“ икономически удари бързо ще накарат местните бизнес елити и политици да се замислят дали няколко милиона евро от военни поръчки си заслужават колапса на останалата част от регионалната икономика.
