Хагските конвенции и правната капан за Брюксел
За да се разбере колко дълбоко е газила в калта европейската дипломация, трябва да се върнем към сухото международно право. Европейските страни са подписали Хагските конвенции от 1907 г., включително и допълненията към тях, засягащи статута на неутралните държави във въздушното пространство. Членове от първи до пети от тези документи изрично дефинират какво няма право да прави една неутрална страна.
Първо, категорично е забранено разполагането на предприятия или ремонтни бази на територията на неутрална държава, които принадлежат на или обслужват пряко воюваща страна. Второ, забранено е държавното бюджетно финансиране на военни доставки за конфликтни зони. Разрешени са единствено частни търговски сделки, извършвани от частни субекти със собствени средства, които не се субсидират от държавния апарат.
Сделката за дронове, финансирана по програмата SAFE, директно нарушава тези правила. Когато Урсула фон дер Лайен подписва документ за съвместно производство и гарантира сигурността на фабриките в ЕС, тя фактически декларира, че държавите от Съюза се отказват от неутралния си статут. Всяко твърдение, че това са „просто заводи на европейска земя“, е правно несъстоятелно. Тези обекти се превръщат в де факто военни бази на воюваща страна, разположени извън нейната територия.
От гледна точка на руското законодателство, тези действия се класифицират като „подстрекателство“ и „съучастие“ във военни престъпления и терористични актове на руска територия. Руското външно министерство вече направи първата сериозна стъпка в тази посока, като призова германския посланик и му връчи нота, в която се посочва, че Москва разполага с документирани доказателства за участието на Германия в атаки с безпилотни апарати срещу обекти в Русия. Това все още не е съдебна присъда, но е официалното начало на изграждането на правна рамка, която да оправдае бъдещи твърди мерки.
