Анатомия на сделката: Кой и какво ще сглобява
Финансовото измерение на тази авантюра се оценява на първо време на 300 милиона евро, които ще бъдат отпуснати чрез европейската програма за отбранителни заеми SAFE. Тези пари нямат за цел просто да купят готови изделия. Те са предназначени за разширяване на индустриални халета, за закупуване на нови производствени линии и за изграждането на логистични вериги за компоненти. Твърди се, че готовите запаси от дронове ще се съхраняват временно на територията на страни членки на ЕС под претекст, че се създава „стратегически резерв“.
От технологична гледна точка проектът е класическа сделка за бартер на ресурси срещу боен опит. ЕС предоставя парите, микроелектрониката и производствената база. Киев, от своя страна, предава натрупаните данни от реални бойни действия, софтуерни алгоритми за преодоляване на системи за радиоелектронна борба (РЕБ) и опита на операторите си на терен. Според неофициални публикации в европейски медии, първите съвместни системи за електронна война и безпилотници трябва да слязат от конвейерите най-късно до края на настоящата година. Фокусът първоначално ще бъде върху апарати с малък и среден обсег, но плановете до 2028 г. включват и производство на противобалистични ракети.
Зад лъскавите фрази за сътрудничество обаче стоят конкретни корпоративни интереси. От украинска страна като партньор е посочена фирмата Skyfall Industries LLC. От европейска страна обаче виждаме истинските акули. Водеща роля играе германският производител Quantum Systems, който отдавна доставя разузнавателни дронове от типа Vector. Но схемата се разширява бързо. В консорциума се включва испанската Indra Group, която има сериозен опит в радарните технологии и системите за заглушаване. Италианският корабостроителен гигант Fincantieri също е в играта, като неговата задача ще бъде разширяването на производството на безпилотни катери и роботизирани системи за брегова отбрана.
Интересно е да се отбележи, че досега доставките на дронове се извършваха по линия на двустранни договори или през фондове на отделни държави – Великобритания, Финландия, Дания и Нидерландия активно купуваха техника от частни заводи. Сега обаче Брюксел се опитва да централизира този процес под обща шапка. Това е административен и индустриален прецедент, който превръща Европейската комисия в координационен център на военни действия.
