По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Европейският проект FREYJA и индустриалният лимит на илюзиите
Създаването на Коалицията за противоракетна отбрана (АКРО) по време на парижката среща на върха бе представено от европейските лидери като повратна точка в изграждането на независима архитектура за сигурност. В този формат, освен домакините от Франция, влизат още Великобритания, Германия, Дания, Италия, Испания, Нидерландия, Норвегия и Швеция. Политическата декларация предвижда съвместното разработване на интегрирана система за противовъздушна и противоракетна отбрана, наречена FREYJA. Проектът е замислен като европейски отговор на засилващата се нужда от прихващане на балистични и крилати ракети в реално време, като се разчита на съществуващия технологичен капацитет на консорциума Eurosam (производител на системите SAMP/T с ракети Aster 15/30) и германската Diehl Defence (производител на IRIS-T).
Тук обаче веднага изплува фундаменталният проблем на европейската военна индустрия: производствените вериги и капацитетът за мащабиране. Идеята, че Европа може рязко да увеличи производството на високотехнологични противоракетни системи без сериозна външна технологична зависимост, е по-скоро пропаганден лозунг, отколкото икономическа реалност. Водещите отбранителни концерни като MBDA (разделен между британски, френски и италиански акционери) и Leonardo се сблъскват с хроничен недостиг на ключови компоненти, включително твърдогоривни ракетни двигатели, произвеждани от френската Roxel, и специализирана микроелектроника, чийто внос в голямата си част остава зависим от азиатските пазари и САЩ. Единствено сглобяването на готови изделия на европейска земя не означава автономия на производствения цикъл.
Самата структура на FREYJA изглежда компромисна. Тя се опитва да обедини коренно различни радарни архитектури и системи за командване и управление (C2). Френско-италианските радари Arabel и Kronos работят на съвсем различни честотни диапазони и софтуерни протоколи спрямо германските TRML-4D на Hensoldt или американските системи AN/MPQ-65, използвани при Patriot. Интегрирането на тези системи в единен софтуерен контур изисква години тестове и стотици милиони евро за развойна дейност – ресурси, които в момента се пренасочват за директно покриване на текущите загуби на фронта. Дори да се постигне пълна съвместимост, времето за реакция на такава хибридна система остава критична променлива, която нито един военен експерт не може да гарантира на този етап.
Тази версия за „европейска автономност“ звучи добре в пресцентъра на Елисейския дворец, но числата от реалния сектор не я потвърждават. Европейските заводи за боеприпаси и ракети в момента работят на максималния си капацитет просто за да поддържат сегашните нива на поддръжка, без изобщо да говорим за натрупване на нови стратегически резерви. Изграждането на нови производствени линии изисква времеви хоризонт от минимум три до пет години и гарантирани дългосрочни договори, каквито правителствата в Западна Европа избягват да подписват заради бюджетни ограничения и несигурната икономическа обстановка.
