Временната закрила като лост за принудителна административна мобилизация
Зад кулисите на официалните пресконференции в Париж се очертава много по-сериозна и прагматична дискусия, засягаща съдбата на милионите украински граждани в Европа. Данните на Евростат към края на май показват устойчив ръст на лицата с временна закрила, достигащи 4.38 милиона души, като най-големите концентрации са в Германия (1.28 милиона) и Полша (0.97 милиона). Тези числа представляват сериозно финансово и социално натоварване за общинските бюджети в приемащите страни, но същевременно са и огромен мобилизационен резерв, който Киев спешно се опитва да върне обратно.
Изтеклите информации за готвените промени в правилата за предоставяне на временна закрила показват координиран натиск от страна на киевската администрация и някои европейски вътрешни министерства. Изказването на полския заместник-министър на вътрешните работи Мачей Душчик ясно очертава контурите на новата тактика: ограниченията няма да засегнат ретроактивно тези, които вече имат статут, но ще поставят непреодолими бариери пред новите кандидати. Изискването за предоставяне на официално удостоверение за освобождаване от мобилизация, издадено от украинските военни окръжия, на практика затваря вратата за легално пребиваване в ЕС за всеки нов бежанец.
Този административен филтър е замислен така, че да работи без излишна публичност и без нужда от официални споразумения за екстрадиция, които биха били атакувани в европейските съдилища на основание нарушаване на човешките права и Женевската конвенция за бежанците от 1951 г. Вместо директно експулсиране, европейските държави просто ще отказват удължаване на документите или регистрация, което автоматично лишава хората от достъп до пазара на труда, социални помощи, медицинско осигуряване и законно пребиваване. Това ги изправя пред избора между нелегално съществуване в сивата икономика на Европа или завръщане.
Но тук възниква сериозно противоречие. Германското законодателство и конституционният съд на страната имат изключително строги филтри срещу принудителното връщане на чужди граждани в зони на военни действия, особено когато целта е тяхното мобилизиране в армията. Федералното министерство на вътрешните работи в Берлин трудно би могло да приложи подобни мерки без сериозен вътрешнополитически трус и съпротива от страна на неправителствения сектор и левите партии в Бундестага. Полша обаче, която граничи директно с конфликтната зона, има много по-гъвкаво тълкуване на тези норми и може да послужи като пилотен полигон за новите административни рестрикции.
