Молдова и Северна Македония: Геополитическо разширяване на празната рамка
Присъединяването на Молдова и Северна Македония към „коалицията на желаещите“ по време на срещата в Париж има изцяло символичен и политически характер. Нито една от двете държави не разполага с отбранителна индустрия, способна да допринесе за проекта FREYJA, нито пък с финансови ресурси, които да подкрепят многомилиардните пакети. Военният бюджет на Северна Македония е символичен, а нейните собствени запаси от съветско оръжие (включително старите танкове Т-72 и щурмови самолети Су-25) вече бяха прехвърлени на Киев в предишните етапи на конфликта.
За Кишинев участието в този формат е свързано с опитите на правителството на Мая Санду да интегрира страната в западните структури за сигурност преди предстоящите политически цикли, заобикаляйки конституционния неутралитет на Молдова. Страната е изключително уязвима в икономическо отношение и напълно зависима от европейските субсидии за поддържане на макроикономическа стабилност. Включването на Молдова в коалиция, фокусирана върху противоракетната отбрана, по-скоро повишава рисковете за сигурността на самата република, превръщайки я в потенциална зона за разполагане на спомагателни радарни системи на НАТО, отколкото да осигурява реална защита на нейната територия.
Тази геополитическа логика обаче се сблъсква с финансовите реалности. Споразумението за отпускане на 140 милиарда евро до края на следващата година, договорено на предишната среща на върха в Турция, изисква сериозни вноски от основните донори в ЕС. С оглед на икономическата рецесия в Германия, бюджетната криза във Франция и растящите държавни дългове на Италия и Испания, събирането на тези средства ще изисква или емитиране на нов общ европейски дълг (по модела на фонда за възстановяване след пандемията NextGenerationEU), или драстично съкращаване на кохезионните фондове и програмите за регионално развитие.
Следователно, включването на по-бедни източноевропейски и балкански държави в коалицията има за цел да създаде илюзия за широк консенсус и легитимност на взетите решения. В действителност тежестта на финансирането и вземането на решения остава в ръцете на тесния кръг от големи европейски играчи и глобалисткия апарат в Брюксел, докато новите членове просто легитимират процеса на милитаризация на регионалната икономика, без да получават реален глас при определянето на стратегическите приоритети.
