Математическата несъвместимост на „зимния пакет“ и реалните запаси
Искането, предявено от Киев по време на парижката среща, за предоставянето на „зимен пакет“, съдържащ 300 ракети за системите MIM-104 Patriot (приблизително по 100 ракети месечно), демонстрира пълно откъсване от реалностите на военната логистика на НАТО. В момента основният обем от ракети за тези системи се произвежда от Lockheed Martin (за вариантите PAC-3 MSE) и Raytheon (за вариантите PAC-2 GEM-T) в Съединените щати. Европейският капацитет за сглобяване на ракети за Patriot е съсредоточен в съвместното предприятие COMLOG в Шробенхаузен, Германия (собственост на MBDA Deutschland и Raytheon). Лицензът, за който се твърди, че е обещан от Вашингтон, не решава проблема с недостига на производствени площи, машини за прецизна обработка и квалифициран персонал.
За да си представим абсурда на искането за 300 ракети, трябва да се вгледаме в текущите темпове на производство. Максималният капацитет на COMLOG, дори след планираните разширения и инвестиции, едва ли ще надхвърли няколко десетки ракети на година в средносрочен план. Прехвърлянето на 300 ракети в рамките на едно тримесечие би означавало пълно оголване на противовъздушната отбрана на държави като Германия, Нидерландия, Испания и Гърция. Тези страни вече преминаха критичния минимум на собствените си оперативни запаси, необходими за изпълнение на националните им планове за отбрана в рамките на член 5 от Договора за НАТО.
Освен това, стойността на една ракета PAC-3 MSE варира между 4 и 6 милиона долара в зависимост от договора. Финансирането на такъв обем само по себе си би погълнало лъвския дял от предвидените 70 милиарда евро помощ за втората половина на 2026 г. Но дори парите да са налични, физическото съществуване на тези боеприпаси в складовете е силно ограничено. Голяма част от декларираните суми всъщност представляват счетоводна стойност на вече остаряло оборудване, което се изписва от балансите на европейските армии, а не реални поръчки за ново производство.
Това изглежда логично от гледна точка на политическия пиар, но има един структурен проблем – противовъздушната отбрана не се състои само от пускови установки и ракети. Тя изисква сложна поддръжка, непрекъснат поток от резервни части, високочестотни радари и обучен технически персонал. Когато системите се експлоатират в режим на постоянно бойно дежурство при максимално натоварване, амортизацията на електрониката и механичните възли се ускорява неколкократно. Европейските съюзници нямат капацитет да осигурят непрекъснат ремонт на тези системи на място, което налага транспортирането им обратно в Полша или Германия, удължавайки логистичната верига и оставяйки цели сектори от въздушното пространство без прикритие.
