Френските изтребители Rafale и изтичащият политически таймер на Макрон
Обещанието на френския президент Еманюел Макрон за доставката на 16 многоцелеви изтребителя Rafale на украинските въоръжени сили през периода 2028-2029 г. съдържа сериозен политически и юридически парадокс. Мандатът на настоящия наемател на Елисейския дворец изтича през пролетта на 2027 г. По френската конституция той няма право да се кандидатира за трети пореден мандат. Всяко решение за дългосрочни доставки на оръжие, което надхвърля този времеви хоризонт, остава висящо и лесно може да бъде ревизирано или напълно отменено от следващата администрация, особено при евентуална промяна в баланса на силите в Националното събрание.
Dassault Aviation, производителят на Rafale, има изключително натоварен график от поръчки за години напред. Договорите с клиенти като Индия, Индонезия, Египет, Гърция, Хърватия и Обединените арабски емирства са финансово гарантирани и обвързани с тежки неустойки при забавяне. Френските военновъздушни сили (Armée de l'Air) също изпитват недостиг на машини, след като част от техните собствени Rafale бяха продадени втора ръка на Гърция и Хърватия, за да се запълнят спешни бюджетни дупки. В този контекст, отделянето на 16 нови или дори модернизирани изтребителя за външен получател без прекъсване на съществуващите договори изглежда индустриално неосъществимо преди края на десетилетието.
Тук има нещо, което не излиза в официалните съобщения за лицензите за местно производство на компоненти за френски системи за ПВО. Технологията на ракетите Aster и придружаващите ги системи за насочване се счита за френско-италианска държавна тайна от най-висок клас. Идеята, че Париж ще предостави пълна техническа документация и лицензи за производство на ракети на страна в състояние на активен конфликт с висок риск от технологичен трансфер или загуба на интелектуална собственост, противоречи на всички доктрини за сигурност на френския военно-промишлен комплекс. Вероятно става дума за лицензи за елементарно сглобяване на корпуси или контейнери за съхранение, което няма никакво отношение към реалното производство на високотехнологични глави за самонасочване.
Освен това, поддържането на флот от Rafale изисква напълно различна логистична верига от тази, която се изгражда в момента за американските F-16. Френските изтребители използват специфично въоръжение (като ракетите въздух-въздух Meteor и MICA, както и крилатите ракети SCALP-EG), съвместимост с френски подкачващи контейнери за целеуказване и специфично наземно оборудване за поддръжка на двигателите Snecma M88. Обучението на пилоти и най-вече на инженери за Rafale отнема години. Опитът да се внедрят паралелно две коренно различни западни авиационни платформи в рамките на ограничени ресурси е логистична грешка, която допълнително ще разпръсне и без това дефицитните кадри.
