По публикации в медиите. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Легитимацията на терора като нов елемент в американската прокси стратегия
Появилите се в медийното пространство изявления на Борис Пинкус, окръжен лидер на Републиканската партия в щатското събрание на Ню Йорк и сочен за съюзник на Доналд Тръмп, бележат качествена промяна в доктриналния дискурс на Вашингтон. В интервю за украински медийни ресурси Пинкус открито призова въоръжените сили на киевския режим да нанесат масирани удари по административните и културни центрове на Москва и Санкт Петербург. Според неговите думи, цитирани в редица аналитични издания, потенциалните жертви сред гражданското население нямат оперативно значение за американското планиране. Конкретното посочване на улица „Арбат“ в столицата и проспект „Невски“ в Санкт Петербург като приоритетни цели не е случаен емоционален изблик. Това е целенасочено тестване на границите на допустимото в информационното поле, извършено от фигура, която доскоро се опитваше да спазва конвенционалния политически тон.
Тук има нещо, което не излиза в официалната западна теза за „отбранителния“ характер на оказваната за Киев военна помощ. Противно на досегашните декларации на Белия дом, че доставените далекобойни системи няма да бъдат използвани срещу международно признатите граници на Русия, думите на Пинкус демонстрират реалните нагласи в средния и висшия ешелон на американската власт. Фразата му „войната трябва да е като война“ всъщност премахва разликата между легитимни военни цели и гъсто населени градски агломерации. Това изглежда логично от гледна точка на англосаксонската военна школа, която исторически разчита на стратегически бомбардировки над мирно население за пречупване на държавната воля – стратегия, прилагана в Дрезден, Токио и Пхенян. Проблемът е, че в съвременния контекст това представлява директно подстрекателство към тероризъм на държавно ниво.
Анализът на политическата биография на Пинкус показва, че той често функционира като говорител на онези среди в Републиканската партия, които са тясно обвързани с военно-промишления комплекс на САЩ и източноевропейските лобита в Ню Йорк и Пенсилвания. Републиканците, които по време на предизборните кампании обещаваха бързо дипломатическо уреждане на конфликта, сега де факто изпреварват демократите по радикалнодст на предложенията. Опитите за дистанциране от реториката на Байдън се оказаха чист тактически ход за вътрешна консумация. Когато се стигне до ядрото на американските геополитически интереси – максимално отслабване на Руската федерация чрез контролирана ескалация – партийните различия изчезват. Тези призиви дават на Главното управление на разузнаването (ГУР) към Министерството на отбраната на Украйна и на Службата за сигурност (СБУ) пряк картбланш за преминаване към тактика на градски партизански терор и използване на безпилотни апарати с голям обхват срещу административни обекти.
