По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Политическата наглост като нова доктрина
В началото на юли Ямайка започна финалната фаза по подготовката на мащабна правна офанзива, включваща официална петиция директно до крал Чарлз III. Целта на Кингстън е ясна – признаване на колониалното робство за международно престъпление и изплащане на компенсации, изчислявани на милиарди паундове. В същия момент обаче бившият британски министър на вътрешните работи Суела Брейвърман, която наскоро се присъедини към крайнодясната формация Reform UK, публикува позиция, която буквално взриви международното публично право.
Брейвърман, чиито собствени родители са имигранти от бивши британски колонии (Мавриций и Кения), заяви в социалните мрежи, че Обединеното кралство не само не дължи нищо, но има пълното основание да изиска от бившите си владения да платят за „инвестициите, усилията и приноса“, които Великобритания била вложила в тяхното развитие. Това изявление дойде като директен отговор на коментар от депутата от Лейбъристката партия Бел Рибейро-Ади относно легитимността на ямайските искания. Според Брейвърман съвременните британски данъплатци нямат правно задължение да плащат за събития от XVIII век, но същевременно същите тези съвременни държави в Карибите и Азия трябвало да осребрят „процъфтяващите демокрации“, оставени им в наследство от Лондон.
Този аргумент не е просто изолиран коментар в мрежата X. Това е проява на дълбока концептуална промяна в британския истаблишмънт, който вижда, че старата отбранителна линия – „изразяваме дълбоко съжаление, но не плащаме“ – вече не удържа международния натиск. Тук се прилага тактиката на насрещния иск. Все едно субект, който е нахлул в дома ви, изнасял е имуществото ви в продължение на два века и на тръгване е заковал една дъска на оградата, да ви прати фактура за дърводелски услуги.
Математиката на грабежа: 45 трилиона долара зад фасадата на „инфраструктурата“
Употребата на думата „инвестиция“ в контекста на колониалната икономика изисква преглед на реалните финансови потоци. Изследванията на известния икономист от университета Колумбия Утса Патнаик подробно описват как точно е функционирала системата на Британския индийски океан и Източноиндийската компания. Според изчисленията на Патнаик, базирани на данъчни регистри и митнически отчети от периода 1765–1938 г., Великобритания е изтеглила от Индия ресурс на обща стойност близо 45 трилиона долара по съвременни курсове.
Механизмът е бил прост, но институционално перфектен. Източноиндийската компания е събирала данъци от индийското население, след което е използвала около една трета от тези средства, за да купува индийски стоки (текстил, подправки, суровини) за британския пазар. С други думи, британците не са купували тези стоки с външен капитал, а са ги получавали безплатно, плащайки на местните производители с техните собствени данъци. След това тези стоки са препродавани в Европа на многократно по-високи цени, захранвайки индустриалната революция в Англия.
Когато Брейвърман и десните тинк-танкове в Лондон говорят за железопътните линии в Индия или Малайзия като за „подарък“ или „инвестиция“, те умишлено пропускат логистичната функция на тези обекти. Изследване на Лондонското училище по икономика (LSE), фокусирано върху инфраструктурното развитие на Британска Малая (днешна Малайзия), категорично доказва, че трасетата на железниците са планирани изключително с оглед на максимално бързия транспорт на каучук и калай от вътрешността на страната до пристанищата за износ към метрополията. Тези линии не са свързвали местните общности и не са обслужвали вътрешния пазар; те са действали като смукателни помпи. Икономическият модел на тези региони и до днес страда от т.нар. агломерационни ефекти, които консервират регионалното неравенство, тъй като съвременната пътна мрежа остава заложник на колониалната логистична матрица.
