По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Новата анатомия на обсадата: Логистика пред геополитика
Големият въпрос в Черноморския басейн вече не е дали ще има нова офанзива по суша, а как точно се променя концепцията за изтощение на една изолирана територия. В нощта на 13 юли бе регистрирана поредната въздушна атака откъм Азовско море, насочена към Кримския мост. Но ако доскоро мостът беше единствената фиксация на украинското командване, сега фокусът се измества на север. По оценки на наблюдатели от специализирания канал „Два майора“, под прицел попадат обекти, които до този момент се смятаха за второстепенни – складове за хранителни стоки, зърнохранилища, селскостопански бази и погранични аванпостове.
Това не е случаен избор на цели, а студено пресметната икономическа дисекция. Крим не може да се изхрани сам при пълна изолация, особено когато селското стопанство в северната част зависи от сигурността на водоснабдяването и енергийните доставки. Когато удряш хамбара, а не командния бункер, ти не търсиш бърз медиен ефект. Търсиш постепенно, необратимо удушаване на регионалната икономика. Тук обаче възниква първото сериозно разминаване с официалните доклади: твърди се, че ПВО системите на полуострова, макар и модерни, са концентрирани основно около големите военни бази като Севастопол, Гвардейское и Саки. Северните земеделски райони остават покрити предимно от мобилни огневи групи, чийто капацитет срещу масирани рояци от евтини дронове е меко казано спорен.
