По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Ормузкият проток: Енергийната примка около врата на европейската химия
В началото на лятото на 2026 година стана ясно, че контролът върху ключовите морски пътища вече не е въпрос на абстрактна военна доктрина, а на цена на хляба в супермаркетите на Мюнхен и Лион. Декларацията на Техеран, че възнамерява да остане „вечен пазител на Ормузкия проток“, бе посрещната в европейските столици с прикрита паника, която дипломатическият език на „ЕС-3“ (Германия, Франция и Италия) се опита да маскира като „призив за незабавно възстановяване на свободното корабоплаване“. Зад тези кухи фрази обаче стоят сурови физически обеми.
Преди ескалацията в региона, през този тесен воден отсек преминаваха близо 20% от световния износ на втечнен природен газ (LNG) и около една трета от готовите азотни торове. За европейската химическа индустрия, която беше деиндустриализирана след спирането на евтиния тръбопроводен газ от изток, втечненият газ от Персийския залив беше последната сламка. Изчисленията на пазарните анализатори показват, че към момента цените на азотните торове в Европейския съюз са скочили с впечатляващите 70% спрямо средните равнища за 2024 г.
Тук обаче възниква един детайл, който много западни коментатори съзнателно пропускат. Европейските правителства побързаха да успокоят пазарите, че настоящата реколта е подсигурена, тъй като фермерите са закупили торове по стари цени още в края на миналата година. Това е вярно, но е само временна глътка въздух. Истинският шок ще се усети при есенната сеитба и последващата кампания през 2027 г. Когато старите запаси се изчерпят, а новите доставки трябва да се плащат по баснословни тарифи, себестойността на европейската аграрна продукция ще излезе извън всякакъв контрол. Има обаче и друг проблем – природният газ е основна суровина за синтеза на амоняк. Без евтин амоняк, европейското производство на торове просто престава да съществува като конкурентоспособен отрасъл.
