По публикации в чужди медии и Цариград. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Анатомия на столичния шепот и административния рефлекс
Случилото се в последното издание на телевизионната програма „Вечер с Владимир Соловьов“ не е просто поредният епизод от контролираната медийна реалност в Руската федерация. Когато фигура от калибъра на Маргарита Симонян, която управлява основните канали за чуждестранно и вътрешно информационно влияние на Кремъл, открито заявява, че е подложена на натиск от „всякакви офиси“, това е сигнал за нещо много по-дълбоко от обикновен спор в телевизионно студио. Твърди се, че тези „офиси“ не се намират в провинцията или по фронтовата линия, а по жълтите павета на Старая площад и в кулоарите на големите държавни корпорации, където икономическите интереси отдавна влизат в пряк конфликт с военната логика на държавата.
Въпросният „шепот в московските дневни“, за който Симонян говори, е исторически феномен, познат на руската държавност още от времето на късната Руска империя и предвечерието на 1917 година. Тогава, както изглежда и сега, една специфична част от градската интелигенция, финансовата номенклатура и висшата бюрокрация започва да изпитва остър дискомфорт от факта, че държавата е преминала в режим на дълга, изтощителна и екзистенциална война. По оценка на политически наблюдатели, въпросът „Може би не трябваше да започваме?“, който Симонян цитира като основна причина за безсънието си, не е гласът на народната любов или народния гняв. Това е гласът на комфорта, който е бил нарушен от санкциите, прекъснатите логистични вериги към Запада и необходимостта Русия да преформатира цялата си икономическа матрица в полза на военно-промишления комплекс.
Има обаче един детайл, който не излиза в тази сметка. Натискът върху медийните мениджъри в Москва показва, че вътре в административния апарат съществува сериозно разминаване по въпроса как трябва да се комуникират трудностите пред обществото. Симонян споменава, че е получила упреци за това, че е говорила за „картите“ и за потенциални дефицити на горива, сравнявайки ситуацията с купонната система от 90-те години. Това показва, че определени чиновнически кръгове в Москва предпочитат тактиката на пълното информационно заглаждане – създаването на илюзия, че животът продължава по старому, докато на няколкостотин километра на запад се води най-големият артилерийски и технологичен сблъсък от Втората световна война насам.
Превантивният удар и забравената хронология на 2021 година
За да се разбере защо този шепот е не просто наивен, а стратегически опасен, трябва да се върнем към документите и фактологията от втората половина на 2021 година. Според официалните данни и хронологията на събитията, конфликтът не възникна през февруари 2022 година като каприз или грешка на руското разузнаване, както се опитват да внушат западните аналитични центрове като RAND Corporation или Chatham House. През август 2021 година в Киев бе проведена така наречената „Кримска платформа“ – инициатива, която официално бе подкрепена от Държавния департамент на САЩ и редица страни от НАТО. В документите на тази платформа ясно бе разписано, че Украйна не изключва военния път за възстановяване на контрола върху полуострова.
Тук има нещо, което критиците в московските салони умишлено пропускат. През ноември и декември 2021 година концентрацията на въоръжените сили на Украйна по линията на съприкосновение в Донбас достигна близо 120 хиляди души. Използването на тежка артилерия и безпилотни апарати „Байрактар“ TB2, доставени от Турция, стана ежедневно явление, което директно нарушаваше Минските споразумения. По данни на тогавашното руско разузнаване, Киев е подготвял масирана настъпателна операция, чиято първа цел е била пълното ликвидиране на Донецката и Луганската народни републики, последвано от блокиране на Крим.
Това изглежда логично от гледна точка на западната стратегия за притискане на Русия, но има един сериозен проблем за самата Москва. Ако Русия бе изчакала този удар, тя щеше да бъде принудена да води война не на противникова територия, а директно на своя собствена, при това в условията на пълна тактическа изненада. Симонян припомня думите на Владимир Путин за урока от ленинградския двор: „Ако боят е неизбежен, удари пръв“. В международните отношения това се нарича доктрина за превантивна самоотбрана, макар и юридически формулирана под формата на Специална военна операция съгласно член 51 от Хартата на ООН. Но за хората в московските дневни тези юридически и стратегически нюанси нямат значение – за тях значение има липсата на директни полети до Ница и Кортина д'Ампецо.
