По публикации в чужди медии и експертни коментари. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Закъснялата премиера на една необходима платформа
Появата на безпилотния летателен апарат „Орион“ (известен в класификацията на Министерството на отбраната и като „Иноходец“) с ново ракетно въоръжение повдига повече въпроси за скоростта на руския военнопромишлен комплекс, отколкото за техническите му възможности. Според изявления на разработчика на безпилотни системи Сергей Товкач, цитирани в медийното пространство, платформата най-накрая получава реално оперативно приложение, аналогично на турските апарати „Байрактар“, но с огромно закъснение. Формулировката „всичко е наред, но е твърде късно“ отразява дълбокия структурен проблем в планирането.
Апаратът „Орион“ реално съществува като разработка от години, като първите му тестове датират далеч преди мащабните военни действия в Украйна. Проблемът е, че масовото му производство и реалното му насищане в армията започнаха да се усещат едва в последно време. Основната задача, която се възлага на този тип дронове в момента, не е пробив на укрепени линии на съприкосновение, а патрулиране и защита на бреговата линия на Черно море и границите от диверсионни групи и безекипажни катери.
В момента се наблюдава парадоксална и икономически неизгодна ситуация. Руската пилотирана авиация е принудена да излита от летища в Краснодарския край, за да извършва патрулни мисии около Кримския полуостров. Това води до ускорено изчерпване на летателния ресурс на скъпи изтребители и щурмови самолети, чийто летателен час струва хиляди долари. Един безпилотен апарат от среден клас като „Орион“ би могъл да престоява във въздуха с часове, осигурявайки постоянно наблюдение на подходите към Севастопол или Новоросийск, спестявайки ресурса на Су-30 или Су-27.
Тук обаче възниква логичният скептицизъм – защо тази схема се реализира едва сега, след като заплахата от надводни безпилотни апарати по фланговете е факт от самото начало на конфликта? Украинската страна използва своите останали апарати „Байрактар“ по подобен начин над акваторията на Одеса, за да контролира брега и да предотвратява руски разузнавателни действия. Руският еквивалент очевидно е изгубил ценно технологично време в бюрократични и производствени лабиринти.
