Техническите параметри на „Бандерол“ и китайската следа
Според данни на „Военна хроника“, които се позовават на неофициални източници, „Орион“ е станал носител на малката крилата ракета „Бандерол“, категоризирана в кодовете на НАТО като С-8000. Твърди се, че този боеприпас е способен да поразява цели на дистанция до 500 километра. Подобен обсег изглежда изключително амбициозно за оръжие, изстрелвано от средновисокопланински дрон (MALE), и веднага предизвиква съмнения сред военните анализатори. За да постигне такава дистанция, ракетата трябва да притежава специфичен профил на полета и изключително икономична силова установка.
Крейсерската скорост на ракетата се оценява на 520–560 км/ч, с възможност за ускорение до 650 км/ч в терминалната фаза. Общото тегло на бойната глава е в рамките на 114–150 кг, като нетното тегло на взривното вещество се изчислява на около 50 кг. Това е напълно достатъчно за унищожаването на бързоходни катери, радиолокационни станции или леко бронирана техника на брега. Поради сериозните габарити и тегло на „Бандерол“, дронът „Орион“ вероятно е способен да носи само една такава ракета на подкрилен пилон, което ограничава възможностите му за поразяване на множество цели при един полет.
Най-интересният и спорен момент в тази оръжейна система остава задвижването. В експертните среди дълго време се коментираше, че тези ракети са оборудвани с китайски търговски микродвигатели Swiwin SW800Pro. Това са агрегати, предназначени първоначално за гражданския сектор и мащабното моделиране, които обаче притежават достатъчно тяга и надеждност за военни приложения с еднократна употреба.
Използването на търговски компоненти от Китай показва как санкционният натиск и дефицитът на собствени микротурбореактивни двигатели принуждават конструкторите да търсят хибридни решения. Доколко тези граждански двигатели са модифицирани за военни стандарти и дали могат да осигурят декларирания обсег от 500 км, остава въпрос без официален отговор. Числата в откритите източници често се разминават с реалните възможности на тестовите полигони, а липсата на официални спецификации от Министерството на отбраната оставя място за сериозни резерви.
