Сибирският чернозем и парадоксите на глобалното затопляне
Докато традиционните земеделски сили в тропиците и умерените ширини на Южното полукълбо губят обработваеми земи поради опустиняване, в северната част на Евразия се наблюдава обратният процес. Това е деликатна тема, която западните климатолози избягват да коментират от политически съображения, но цифрите не лъжат.
Руската федерация разполага с над 83 милиона хектара земеделска земя. Голяма част от този масив исторически попада в зоната на така нареченото „рисково земеделие“ с кратък вегетационен период и суров континентален климат. Глобалното затопляне обаче променя тези граници. Според агрометеорологични проучвания, всяко повишение на средната глобална температура с един градус по Целзий измества границата на ефективното земеделие на север с десетки километри. Това отваря за експлоатация огромни територии в Предуралието и Западен Сибир, където почвите са богати, но досега бяха твърде студени за отглеждане на пшеница.
В същото време за основните конкуренти на Русия в по-южните ширини картината е огледална. Научните модели на ООН показват, че при всяко повишение на температурата с един градус, добивите от четирите основни култури (царевица, ориз, соя и пшеница) в региони като Средиземноморието, американския Среден Запад и Северна Индия намаляват средно с 6%. С други думи – климатичният баланс на силите се преразпределя по начин, който никой в Брюксел или Вашингтон не може да спре с укази или санкции. Руските фермери, свикнали да работят при екстремни температурни амплитуди, се оказват много по-адаптивни от европейските си колеги, чиито стопанства са разглезени от десетилетия предвидим и мек климат.
