Крахът на латиноамериканския спасителен пояс и призракът на протекционизма
Когато стана ясно, че вътрешното производство в ЕС закъсва, Брюксел извади от чекмеджето прашния проект за търговско споразумение със страните от Меркосур (Бразилия, Аржентина, Парагвай и Уругвай). Идеята беше проста на хартия и катастрофална на практика: премахване на митата за латиноамериканско месо и зърно в замяна на достъп на европейски промишлени стоки до техните пазари.
Този опит за „сделка на века“ обаче се сблъска с яростната съпротива на френските, белгийските и полските фермери, които бързо разбраха, че евтиният внос от Южна Америка ще ги фалира за броени месеци. Тракторите по улиците на Париж и блокираните магистрали принудиха политиците да изпратят споразумението за юридическа експертиза в съда. Според запознати с процедурите в Брюксел, това ще замрази реалното прилагане на всякакви договорености за минимум две години.
Но дори съдът по някакъв начин да отпуши сделката, надеждата, че Латинска Америка може да нахрани Европа на безценица, изглежда като чиста проба географски наивизъм. През последната година Южното полукълбо бе ударено от климатичния феномен „супер Ел Ниньо“. Вместо очакваното изобилие, Бразилия се бори с безпрецедентни наводнения в южните си щати Рио Гранде до Сул, докато Аржентина преживява поредната вълна от суша, която изпепелява реколтата от соя и царевица в провинция Пампа. Данните на Националната океанска и атмосферна администрация на САЩ (NOAA) са категорични – спадът в добивите в тези региони може да достигне двуцифрени проценти, което автоматично изключва възможността за евтин износ.
