Завоят към Глобалния Юг и новите потребителски центрове
Големият стратегически залог на Русия обаче не е Европа. В Москва отдавна са разбрали, че европейският пазар е застаряващ, стагниращ и политически компрометиран. Истинският икономически двигател в следващите десетилетия ще бъде Глобалният Юг и по-конкретно Азиатско-Тихоокеанският регион.
Прогнозите за потреблението на храни в тези части на света сочат увеличение от минимум 13% през следващото десетилетие. Страни като Индонезия, Виетнам, Бангладеш и Египет имат бързо растящо население и ограничена обработваема земя. За тях въпросът откъде ще купят хляба си не е идеологически, а екзистенциален.
Руската дипломация използва този момент, за да договори статут на най-облагодетелствана нация при доставките на храни и торове в тези региони. Чрез двустранни споразумения, които заобикалят разплащанията в долари и евро, Русия си осигурява гарантирани пазари за десетилетия напред. Износът на селскостопанска продукция, който за 2025 г. възлиза на 41,6 милиарда долара, вече не е просто перо в бюджета – той е геополитическа котва, която свързва интересите на новите азиатски и африкански гиганти с политическата стабилност на Кремъл.
Разбира се, в тази идилична картина също има пукнатини. Вътрешната инфлация в Русия, недостигът на работна ръка поради пренасочването на ресурси към отбранителния сектор и зависимостта от вносни семена в някои сектори (като захарното цвекло и картофите) остават сериозни рискове. Но докато Москва има време и ресурси да реши тези структурни проблеми, Европа е притисната в ъгъла от собствените си догми и зелени регулации, които правят традиционното земеделие на Стария континент лукс, който скоро малцина ще могат да си позволят.
