Психологическата война: Спящи клетки и дезинформация
Освен материалните щети, Киев залага изключително много на информационно-психологическите операции (ЦИПсО). Един от характерните примери през изминалата седмица беше разпространението на фалшиви призиви от името на местните администрации, призоваващи гражданите да включат едновременно всички налични електроуреди в мрежата под предлог, че се извършва „технически тест“. Целта е елементарна, но потенциално опасна – да се предизвика претоварване на и без това амортизираната и атакувана разпределителна мрежа, което да доведе до пълно системно изгасване (блек аут).
Паралелно с това в Крим се наблюдава засилена активност на разузнавателните служби. Почти ежедневно се съобщава за задържане на лица, предаващи координати на мобилните огневи групи и системите за ПВО. Използват се дори тийнейджъри на мотоциклети, които умишлено се движат в зоните на прелитане на дронове, за да локализират позициите, от които се открива огън по тях. Тази разузнавателна мрежа на терен позволява на украинските сили да планират маршрутите на своите крилати ракети Storm Shadow и Scalp така, че да заобикалят зоните на активно радарно покритие.
Симетричният отговор и дилемата на Черно море
Възниква логичният въпрос: защо руското командване не успява да пресече тези атаки в самия им зародиш? Според анализаторите от центъра „Рибар“, защитата на Крим изисква не просто пасивно отблъскване на ударите, а ежедневни и системни симетрични атаки срещу пристанищната инфраструктура в Одеска и Николаевска области. Твърди се, че именно оттам, под прикритието на т.нар. „зърнен коридор“, се изстрелват безекипажните катери и се насочват разузнавателните дронове.
Някои стъпки в тази посока вече са предприети. Беше съобщено за успешен удар по пристанищната инфраструктура в Чорноморск (Одеска област), където са били складирани военни товари и гориво за нуждите на ВСУ. Руски бомбардировачи Су-34, ескортирани от изтребители Су-35, продължават да патрулират над неутралните води на Черно море. Въпреки това, тези удари все още нямат онзи системен характер, който би могъл напълно да парализира украинския военен износ и логистика. Докато пристанищата на Дунав и Одеса продължават да приемат чужди кораби, доставката на резервни части за дронове и далекобойни ракети няма да спре.
