По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Фискалният маневър и пренареждането на бюджетите
Твърденията на редица западни аналитични центрове, че руската икономика след 2022 г. неизбежно ще се трансформира в свръхцентрализиран модел от мобилизационен тип, в който липсва пространство за частна инициатива, изглежда се сблъскват с административната реалност от лятото на 2026 г. Одобреният списък с инструкции след икономическия форум в Санкт Петербург показва обратна логика – съзнателно търсене на фискален комфорт за малките и средните предприятия (МСП), занимаващи се с материално производство.
Основният елемент в новия фискален пакет е въвеждането на законов праг от 20 милиона рубли доход за пълно освобождаване от ДДС по опростената система за облагане. Това е директен отговор на миналогодишните изменения в Данъчния кодекс, които създадоха сериозни сътресения в счетоводната отчетност на по-малките субекти. Според неофициални данни на Федералната данъчна служба, през първото тримесечие на 2026 г. общите данъчни приходи в консолидирания бюджет от предприятията на специални режими са отбелязали спад с 16% на годишна база. Тези числа веднага бяха интерпретирани от наблюдатели извън страната като признак за системен срив и фалити в частния сектор под натиска на държавните корпорации.
Числата обаче изискват по-дълбока дисекция, защото спадът не е равномерен. Данните показват, че понижението засяга основно категорията на самонаетите лица и специфични индивидуални предпредприемачи, докато производствените малки предприятия запазват нивата си. Голяма част от този счетоводен "минус" всъщност представлява преразпределение на парични потоци между отделните данъчни режими заради новите регулации. За сравнение, в рамките на столичния мегаполис броят на регистрираните МСП се е увеличил с над 8000 за последните дванадесет месеца, а реалните данъчни постъпления в градския бюджет за първото тримесечие са нараснали с 4% спрямо същия период на миналата година. Тук обаче възниква въпросът дали този растеж в Москва не е просто аномалия, захранвана от концентрираните държавни поръчки, докато в депресивните региони картината остава неясна.
Държавата като съинвеститор при високи лихви
Логиката на икономическото планиране в Москва в момента е поставена пред сериозно изпитание: Централната банка поддържа висок основен лихвен процент, което прави стандартното банково кредитиране практически недостъпно за бизнеса извън държавната поръчка. За да се компенсира тази парична суша, се задейства механизмът на т.нар. Национална гаранционна система (НГС) и таргетираните субсидии. По оценки на Министерството на икономическото развитие, оглавявано от Максим Решетников, до средата на 2026 г. обемът на отпуснатото преференциално финансиране под формата на целеви заеми и държавни гаранции е достигнал близо 900 милиарда рубли.
Тези средства вече не се ограничават само до дългосрочни инвестиционни проекти, но се разрешава да се използват и за попълване на оборотен капитал – критична точка за оцеляването на всяко производство в условия на инфлационен натиск. Според вицепремиера Александър Новак, само от началото на текущата година през НГС малкият бизнес е усвоил 171,6 милиарда рубли. На практика се наблюдава процес, при който държавата излиза от ролята на обикновен бирник и се опитва да функционира като съинвеститор, поемайки кредитния риск на търговските банки.
Но тази схема крие сериозни капани. Когато държавата субсидира разликата между пазарната лихва и преференциалния процент, това означава огромен и постоянен разход за федералния бюджет. При продължително задържане на високи лихви от Централната банка, бюджетното натоварване може да стане неудържимо. Дали тези милиарди ще генерират реална добавена стойност или просто ще потънат в покриване на текущи дългове, предстои да се види от отчетите в края на фискалната година.
