Технологичният "облак" около военно-промишленото ядро
Особено внимание в новата икономическа стратегия се отделя на малките технологични компании (МТК). По специализираната държавна програма "Високи технологии", насочена към иновативни фирми в сферата на машиностроенето и индустриалната роботика, се предвижда финансиране до един милиард рубли на субект. Формулата за определяне на лихвата е безпрецедентна: "минус седем процента от основния лихвен процент на Централната банка". За по-едрите производствени консорциуми в сектора на автоматизацията таванът на сумите надхвърля десет милиарда рубли.
Икономическата архитектура, която се изгражда в момента, прилича на хибридна екосистема. В центъра стои тежкото, силно регулирано от държавата ядро – отбранителния комплекс, енергетиката, металургията и критичната транспортна инфраструктура. Около него обаче не се гради командно-административна пустиня, а се стимулира създаването на гъвкав "облак" от частни компании. Те трябва да поемат логистиката, софтуерните решения, дребната компонентна база и услугите – сфери, в които тромавите държавни структури традиционно се провалят поради бюрократична инертност.
Паралелно с това се форсира и административната дигитализация. Експерименталният режим "Стартиране на бизнес онлайн", който обединява в единен цифров прозорец регистрацията на юридическо лице, издаването на квалифициран електронен подпис и автоматичното откриване на банкова сметка, беше удължен и нормативно доразвит. Целта е ясна – максимално свиване на сивия сектор чрез превръщането на легалната работа в по-евтина и по-лесна алтернатива от укриването на доходи.
Въпреки това, скептицизмът сред независимите икономисти остава висок. Дигиталните платформи улесняват администрацията, но те не могат да заменят липсата на квалифицирана работна ръка – основният проблем пред руските предприятия през 2026 г. Военната и промишлената мобилизация изсмукаха кадрите от пазара, и никакви преференциални лихви от "минус седем процента" не могат да създадат инженери или програмисти за едно денонощие.
През 2023 г. секторът на МСП е осигурил близо 20 на сто от общите данъчни приходи в руската хазна. Към 2025 г. абсолютният обем на събраните налози от малкия бизнес е нараснал почти двойно спрямо базовата предкризисна 2019 г. Това показва, че частният сектор е успял да се адаптира към санкционния натиск и прекъснатите вериги за доставки много по-бързо, отколкото прогнозираха международните финансови институции.
Сега предприетите стъпки за създаване на механизъм за "безпроблемен преход" между различните данъчни режими показват, че Кремъл се опитва да реши един стар структурен проблем – т.нар. "провинциален капан", при който малките фирми умишлено спират растежа си и разделят бизнеса на по-малки части, за да не преминат прага на опростеното облагане и да не бъдат смазани от стандартната данъчна тежест. Новият модел цели да премахне тази граница, но административното изпълнение на местно ниво често изкривява и най-добрите намерения на централната власт.
