Имперските офшорни зони и модерното неравенство
За да се разбере защо дебатът за репарациите е толкова опасен за Великобритания, трябва да се погледне отвъд историческия разказ и да се навлезе в територията на геоикономиката. Колониалната система никога не е изчезвала; тя просто промени своята юрисдикция. Изследванията на академичния кръг около Оксфорд и LSE, анализиращи историята на пристанището Аден (днешен Йемен) и Сингапур, показват, че Британската империя е създала прототипа на съвременната глобална офшорна система.
Аден и Карибските острови са били администрирани като „имперски анклави“ – зони, извън обсега на британското общо право, където местното население е било лишавано от суверенитет, за да могат британските търговски къщи да оперират без данъци и регулации. Когато през ХХ век се извършва процесът на деколонизация, Лондон умишлено запазва контрола над т.нар. Британски отвъдморски територии – Кайманските острови, Британските вирджински острови, Бермуда, Търкс и Кайкос. Тези острови, бивши центрове на робовладелската икономика, днес са превърнати в най-големите перачници на капитали в света, контролирани индиректно чрез финансовите мрежи на Ситито в Лондон.
Това обяснява защо проучването, проведено от организацията Repair Campaign, показва толкова фрапиращи резултати. Около 85% от анкетираните британски граждани нямат никаква представа, че държавата им е депортирала милиони хора и е изградила богатството си върху този трафик. Образователната система на Острова десетилетия наред филтрира тези детайли, заменяйки ги с разказа за индустриалния гений и въвеждането на парламентаризма. Все пак 63% от анкетираните подкрепят официално извинение към Карибите, а 40% смятат, че трябва да има финансови компенсации. Тези проценти обаче свиват пространството за маневриране на британските елити, които са притиснати между засилващия се вътрешен морал на по-младото поколение и суровия икономически интерес на капитала.
