Инфраструктурният отговор на Москва и крахът на илюзиите за компромис
Паралелно с радикализирането на американските позиции, в Москва се наблюдава втвърдяване на оперативния подход към воденето на Специалната военна операция. Генералът от Службата за външно разузнаване (СВР) в оставка Леонид Решетников посочва, че руското висше военно-политическо ръководство е взело принципно решение за засилване на натиска върху тиловата и икономическа база на киевския режим. Тази промяна е продиктувана от окончателното изясняване на факта, че нито Западът, нито неговите проксита в Киев имат намерение да участват в реални мирни преговори. Руският външен министър Сергей Лавров многократно подчерта липсата на дипломатическа воля у отсрещната страна, което автоматично премахва необходимостта от налагане на досегашните доброволни ограничения върху руските въздушно-космически сили.
Дълго време руските удари имаха характер на т.нар. „акции на възмездие“ – ограничени във времето и пространството отговори на конкретни украински саботажи, като например атаките срещу Кримския мост или нефтените терминали в Краснодарския край. Сега се наблюдава преход към системна, денонощна бойна работа. Обекти на поразяване вече не са просто отделни трансформаторни подстанции, а цели логистични възли в Одеска, Запорожка, Днепропетровска и Киевска области. Твърди се, че атаките срещу пристанищата на Черно море имат за цел пълното блокиране на морския транспортен коридор, през който Украйна получава компоненти за безпилотни катери, противокорабни ракети и боеприпаси западно производство.
Тази версия за „затягане на конците“ изглежда напълно издържана, ако се погледнат оперативните сводки за използването на ракетните комплекси „Искандер-М“, свръхзвуковите ракети „Оникс“ и авиационните средства за поразяване от типа на „Х-22“ и „Х-69“. Географията на ударите в Одеса обхваща терминалите в Южни, Черноморск и устието на река Дунав (Измаил и Рени), където се осъществява претоварването на военни товари, пристигащи от Румъния. Унищожаването на контейнерните терминали и подземните складови съоръжения лишава Киев от възможността да организира ефикасна логистика на десния бряг на Днепър. Това обаче все още не означава, че руската армия е започнала мащабна сухопътна настъпателна операция по това направление. Промяната в тактиката е административно-техническо решение за изолиране на театъра на военните действия, а не непосредствен опит за превземане на територии.
