Точно затова онова, което в момента се случва във Великобритания, е толкова важно.
Не защото британското правителство е обявило някаква програма за масово следене на гражданите. Не е.
Не защото Apple и Google са получили заповед да изпращат личните ни снимки в полицията. И това не е вярно.
А защото зад една несъмнено благородна цел за първи път толкова ясно се оформя един принцип, който може да промени отношенията между държавата, технологиите и личния живот:
държавата да определя какво собственото ви устройство е длъжно да търси в съдържанието ви.
И тук вече въпросът става много по-голям от защитата на децата.
Три месеца
На 8 юни британското правителство постави ултиматум на технологичните компании.
Apple, Google и останалите ключови участници в мобилната екосистема трябва в рамките на три месеца да покажат, че могат да въведат „всеобхватно разпознаване на голота“ на ниво операционна система.
Ако това не стане доброволно, Лондон обещава закон.
И не просто препоръки или доброволен кодекс.
Предвиждат се глоби, а британското правителство дори заяви, че като крайна мярка разглежда наказателна отговорност за ръководители на технологични компании, които откажат да изпълнят изискванията.
Самата цел е формулирана почти безкомпромисно: Великобритания иска да стане първата държава в света, в която децата не могат да снимат, получават, гледат или споделят голи изображения чрез телефоните и таблетите си.
Това не е просто филтър във Facebook.
Не е настройка на WhatsApp.
Не е родителски контрол върху един браузър.
Британското правителство иска механизмът да бъде вграден на ниво операционна система.
И именно тук започва истинският разговор.
Телефонът трябва да гледа
За да изпълни подобно изискване, устройството трябва да може да анализира това, което се случва в него.
