Ето това изречение заслужава внимание.
Не защото доказва зъл план.
А защото показва колко естествено може да започне разширяването.
Първо изграждаш механизма.
После обсъждаш за какво още може да послужи.
Най-опасната дума е „само“
Историята на ограниченията рядко започва с думите:
„От днес отнемаме свободата ви.“
Започва другояче.
„Само за терористи.“
„Само при тежки престъпления.“
„Само за защита на децата.“
„Само в извънредни случаи.“
Понякога тези ограничения действително остават тесни.
Понякога не.
Но когато става дума за технология, проблемът е особен. Законът може да бъде променен за месец. Софтуерната инфраструктура, веднъж изградена върху милиарди устройства, остава.
Най-трудната стъпка е не да промениш списъка с категории.
Най-трудната стъпка е да убедиш Apple и Google да изградят механизмите, чрез които телефоните могат принудително да проверяват съдържание по критерии, поставени отвън.
След като тази архитектура стане стандартна, всяко следващо искане става по-лесно.
Именно срещу този риск предупреди и лорд Йънг в Камарата на лордовете. Той постави въпроса дали подобни възможности за client-side scanning - анализ върху устройството преди изпращането или след получаването на съдържанието - могат постепенно да се превърнат в инфраструктура за наблюдение и цензура.
Отговорът на правителството беше, че настоящата мярка се отнася единствено до голота и защитата на децата.
Напълно възможно е сегашното британско правителство да има точно това намерение.
Но законите не се пишат само за добри правителства.
Инфраструктурата не се изгражда само за добри времена.
А възрастният трябва да докаже, че е възрастен
Има още една особеност, която лесно се губи зад красивия лозунг за защита на децата.
Системата трябва да бъде включена по подразбиране, а възрастният да може да я изключи след доказване, че е над 18 години.
На теория това изглежда логично.
На практика обаче обръща един стар принцип.
Досега презумпцията беше, че възрастният гражданин има достъп до законно съдържание, освен ако конкретен закон не го забранява.
Новата логика гласи:
първо устройството те третира като човек, за когото ограниченията важат, а после ти доказваш, че имаш право те да бъдат премахнати.
Това може да изглежда като дребна техническа подробност.
Не е.
В една цифрова държава самоличността и възрастта все по-често се превръщат в ключ към елементарни действия, които доскоро можехме да извършваме анонимно.
И отново - всяка отделна стъпка може да бъде защитена с разумни аргументи.
Проблемът е сборът.
