Свободата рядко изчезва наведнъж
Най-лесно е тази дискусия да бъде превърната в карикатура.
От едната страна:
„Искате педофилите да бъдат свободни.“
От другата:
„Утре сме в 1984.“
И двете позиции са удобни.
И двете избягват трудния въпрос.
Разумното общество трябва едновременно да може да защитава децата и да се страхува от прекомерна власт.
Тези две идеи не си противоречат.
Напротив.
Това е смисълът на свободното общество.
Да не даваме на държавата всяко средство само защото настоящата му употреба изглежда оправдана.
Да мислим не само кой държи инструмента днес, а кой може да го държи утре.
Да не питаме единствено:
„Ще помогне ли?“
А също:
„Как може да бъде използвано срещу нас?“
Крайният срок, даден от британското правителство на технологичните компании, изтича приблизително в началото на септември.
След това ще разберем дали Apple и Google ще приемат искането, как ще изглеждат конкретните технически решения и дали Лондон ще стигне до обещаното законодателство.
Но независимо как ще приключи първият етап, този спор няма да остане британски.
Защото ако бъде установен принципът, че държавата може да нареди на операционната система да анализира съдържанието на гражданина още върху устройството му, тогава въпросът вече няма да бъде дали технологията може да го прави.
Ще знаем, че може.
Остава само въпросът какво още ще й наредим да търси.
Днес отговорът е: голота върху устройствата на деца.
Това само по себе си не е тотално наблюдение.
Не е полицейска държава.
Не е доказателство за някакъв таен заговор.
Но може да бъде архитектурният момент, в който смартфонът престава да бъде просто устройство в джоба ни и постепенно се превръща в посредник между нас и държавата - посредник, който решава какво можем да снимаме, какво можем да видим и какво можем да изпратим.
И точно затова трябва да внимаваме с успокоителната дума „засега“.
Защото свободата обикновено не се губи с един огромен закон, приет в полунощ.
По-често я предаваме на малки части.
Всеки път по добра причина.
И всеки път с уверението:
„Това е само за този случай.“