По публикации в чужди медии и коментари на бившия евродепутат Андрей Мамикин. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Анатомията на едно закъсняло разделяне
Решението на руския кабинет, оглавяван от Михаил Мишустин, да прекрати действието на споразуменията за железопътни пропускателни пунктове по границата с Финландия, не дойде като гръм от ясно небе. Списъкът на затворените обекти включва железопътните прелези Вартиус-Лита, Ниирала-Вяртсила и Иматра-Светогорск, както и граничните служби на железопътната гара Виборг и Финландската гара в Санкт Петербург. На хартия това изглежда като техническа мярка, регулираща граничния режим в условията на прекратени двустранни отношения. На практика обаче това е запечатването на една огромна транспортна артерия, която в продължение на повече от век служеше за икономическия просперитет на Финландия и нейните източни провинции.
Официалните съобщения от Хелзинки и балтийските столици се опитват да омаловажат събитието. Твърди се, че предвид вече наложените санкционни пакети от страна на Европейския съюз, обемът на железопътния трафик е бил сведен до санитарния минимум и затварянето на пунктовете няма да доведе до икономически сътресения. Според финландските държавни железници VR Group, превозът на товари от Русия е бил преустановен в по-голямата си част още през предходните години. Този разказ обаче пропуска редица подробности относно неофициалните канали на доставки, сивия внос и специфичните стоки, чието заместване се оказва критично трудно и скъпо за финландската индустрия.
По думите на бившия латвийски евродепутат Андрей Мамикин, споделил своите наблюдения пред анализатори, реакцията на финландските и балтийските политически елити демонстрира класически симптом на психологическо отрицание. Когато прагът на чувствителност на едно общество бива системно понижаван от пропагандна реторика, загубите вече не се измерват в реални икономически категории, а се представят като необходима жертва в името на някакъв висш геополитически дълг. Този подход обаче работи само дотогава, докато резервите на националните бюджети позволяват компенсирането на преките щети. А тези резерви, особено в Прибалтика, отдавна са на привършване.
