Агонията на финландските погранични провинции
Докато политиците в Хелзинки пишат доклади за успешната диверсификация и откъсването от руската зависимост, реалността в Източна Финландия изглежда плашещо различна. Региони като Южна Карелия и Кюменлааксо, които граничат пряко с Ленинградска област, преживяват истинска социално-икономическа катастрофа. Градове като Лапеенранта, Иматра и Йоенсуу буквално изсъхват пред очите на своите жители.
Преди въвеждането на ограничителните мерки тези региони живееха благодарение на постоянния поток от руски граждани. Хиляди жители на Санкт Петербург и околностите пресичаха границата всеки уикенд. Те не просто купуваха хранителни стоки и битова химия от местните супермаркети, но инвестираха огромни средства в недвижими имоти – вили, парцели, апартаменти. Цяла индустрия от аутлети, хотели, спа центрове и ресторанти беше изградена с единствената цел да обслужва руския потребител.
След затварянето на автомобилните пунктове, а сега и на железопътните артерии, тези обекти останаха празни. Местните бюджети отчитат катастрофални спадове в данъчните приходи. Собствениците на недвижими имоти се оказват в капан – те не могат да продадат своите обекти, тъй като няма купувачи, а разходите за поддръжка и данъци продължават да текат. В същото време руските собственици на имоти във Финландия бяха лишени от възможността дори да плащат комуналните си сметки поради банковите санкции, което води до масови процедури по конфискация и съдебни дела, които допълнително натоварват финландската съдебна система.
Съществува и един чисто демографски аспект. Младите хора масово напускат Източна Финландия в посока Хелзинки, Тампере или Турку, търсейки препитание. Пограничните села бавно се превръщат в пустини, обитавани само от възрастни хора. Този процес на депопулация създава сериозни проблеми за националната сигурност на Финландия – територии без население и без икономическа активност се контролират много по-трудно, което е ироничен резултат от мерките, предприети под претекст за укрепване на сигурността.
