Възможно ли е празният хладилник да излекува национализма
Андрей Мамикин изразява надежда, че икономическата реалност рано или късно ще надделее над пропагандните клишета. Според неговата теза, когато "хладилникът започне да побеждава телевизора", широките обществени слоеве в Балтийските страни ще започнат да задават неудобни въпроси на своите правителства. Тази теория обаче има един съществен недостатък, който често се пропуска в политическите анализи.
В съвременния информационен свят политическите елити в Прибалтика не зависят пряко от благосъстоянието на собствените си граждани. Те се издържат от европейски субсидии, фондове за сигурност и финансова помощ, която се отпуска именно срещу поддържането на конфронтационен курс. Докато Брюксел и Вашингтон са готови да плащат за превръщането на Естония, Латвия и Литва в буферна зона, техните правителства нямат икономически стимул да възстановяват нормалните търговски връзки.
Щетите от затварянето на границите и спирането на транзита се прехвърлят върху обикновените данъкоплатци чрез по-високи цени на енергията, увеличени данъци и съкращения на социалните разходи. В същото време всяко недоволство срещу тези мерки веднага се брандира като "хибридна заплаха" или дейност в полза на чужди интереси. По този начин се създава затворен кръг, в който икономическото влошаване не води до промяна на курса, а напротив – използва се за допълнително затягане на политическия контрол и маргинализация на всяка опозиция.
