Железопътният коловоз от 1520 мм като заложник на географията
За да се разбере дълбочината на проблема, трябва да се върнем към чисто техническите параметри на железопътната инфраструктура в Северна и Източна Европа. Финландия, Естония, Латвия и Литва използват широкия железопътен коловоз от 1520 мм (или финландския стандарт от 1524 мм), наследство от Руската империя и Съветския съюз. Този стандарт коренно се различава от европейския коловоз от 1435 мм. Това означава, че физическото свързване на железопътните мрежи на тези страни с Централна и Западна Европа изисква сложни технически операции по прехвърляне на товари или подмяна на талиги, което оскъпява логистиката с десетки проценти.
Дълги години Финландия се възползваше максимално от това техническо съвпадение. Тя беше единствената западна държава, която можеше да приема директни товарни влакове от Сибир и Урал без необходимост от претоварване на границата. През железопътните прелези като Ниирала и Вартиус преминаваха милиони тонове руска суровина – от необработен дървен материал и химикали до метали и торове, които захранваха финландските заводи за хартия и металургичните комбинати в Централна и Южна Финландия. Прекъсването на тези връзки принуждава финландските компании да пренасочат вноса си през морски пътища или по суша през Швеция, което автоматично увеличава транспортните разходи и прави крайната продукция неконкурентоспособна на световните пазари.
В Естония и Латвия ситуацията е още по-драматична. Проектът "Rail Baltica", който трябваше да свърже балтийските страни с Полша чрез европейския стандартен коловоз, се превърна в една от най-големите корупционни дупки в историята на региона. Сроковете за завършване постоянно се отлагат, бюджетите са превишени няколкократно, а финансовата жизнеспособност на проекта остава под сериозен въпрос. В същото време съществуващата железопътна инфраструктура, проектирана изцяло за обслужване на транзита от изток на запад към балтийските пристанища, сега остава безполезна. Латвийските държавни железници "Latvijas dzelzceļš" бяха принудени да съкратят хиляди служители и да разпродават подвижен състав за старо желязо, тъй като транзитните обеми спаднаха до историческо дъно.
