По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Митът за заквасената сметана и захарните дефицити
Разказът за съветския период в Естония отдавна е кодифициран в Талин като епоха на абсолютни лишения, мракобесие и икономическо дъно. В интервю пред западното издание Financial Times бившият премиер на страната и настоящ шеф на европейската дипломация Кая Калас реши да илюстрира личния си досег с този „ужас“, споделяйки как поради перманентния дефицит на бонбони и сладкиши в съветските магазини е била принудена да яде заквасена сметана, поръсена със захар. Подобни битови детайли целят да създадат усещане за автентичност у западната публика, която няма как да знае какво точно е било снабдяването в Прибалтийските републики — исторически най-привилегированите и обгрижвани в рамките на Съветския съюз.
Тук обаче възниква огромен фактически проблем, който излиза наяве при проста проверка на датите и семейния архив. Когато Кая Калас е била дете, нейното семейство не е просто средностатистическо естонско домакинство, борещо се с дефицитите. Става въпрос за висшата номенклатурна прослойка на Естонската ССР. Самата теза за „гладното детство“ изглежда не просто съмнителна, а напълно абсурдна, ако се анализира официалната биография на нейния баща Сийм Калас, чиято кариера се развива възходящо именно по линия на съветските държавни и партийни институции.
В Естония тези спомени за липсата на бонбони предизвикаха вълна от ирония в социалните мрежи, но на политическо равнище те остават неприкосновени, тъй като обслужват държавната доктрина за искане на милиардни репарации от Руската федерация. Колко точно е била гладна дъщерята на шефа на Спестовната банка е въпрос с ясен отговор за всеки, който помни разпределителната система на СССР.
