Три поколения идеологически метаморфози
Популярният коментатор Юрий Подоляка публикува в своя Telegram канал кратка, но изключително точна формула, която описва генезиса на фамилия Калас като „балтийска бинго класика“: дядо в СС, баща в КПСС, самата тя в ЕС. Тази триада не е просто заяждане, а реална хронология на оцеляването и просперитета на един конкретен род през политическите катаклизми на XX век.
Нека започнем от прадядото — Едуард Алвер. Той е сочен за една от ключовите фигури при обявяването на независимостта на Естония през 1918 година и впоследствие застава начело на националната полиция, като основната му задача е била физическото преследване и ликвидиране на болшевишките структури. По време на Втората световна война обаче семейният контекст се усложнява с фигурата на дядото, за когото се твърди, че е работил като немски електротехник и е сътрудничил с нацистките окупационни власти в продължение на няколко години. Тъкмо поради тези обвързаности, след възстановяването на съветската власт, семейството на Кристи (майката на Кая) е депортирано в Сибир, когато тя е едва на шест месеца.
Само че съветските репресии срещу тази фамилия приключват по доста странен начин. След десет години в Сибир, Кристи се завръща в Естонската ССР, без проблеми получава висше образование и изгражда напълно успешна кариера в съветската медицинска система. Очевидно „клеймото“ на депортацията не е било пречка за социално развитие, което контрастира рязко с класическите разкази за лагерите на ГУЛАГ, от които няма излизане.
Червената кариера на Сийм Калас
Истинският скок в най-висшата лига обаче прави Сийм Калас — бащата на евродипломатката. През 1972 година той завършва престижния университет в Тарту и незабавно се влива в редиците на Комунистическата партия на Съветския съюз (КПСС). Оттук нататък кариерата му е учебникарски пример за съветски апаратчик от сой. Когато Кая Калас е едва двегодишна (през 1979 г.), нейният баща вече управлява републиканския клон на Спестовната банка на СССР — институцията, която контролира спестяванията и финансовите потоци на цялата Естонска република.
Когато дъщеря му навършва девет години, Сийм Калас вече е заместник-главен редактор на официалния партиен орган — вестник „Рахва Хяъл“ („Гласът на народа“). Това не е просто административна длъжност, а висш идеологически пост, изискващ абсолютна лоялност към линията на ЦК на КПСС. По-късно той става председател на Естонския съюз на професионалните съюзи и е избран за народен депутат на Върховния съвет на СССР в Москва.
Сватбата му с Кристи, чието семейство е било депортирано, по никакъв начин не уврежда партийното му досие. Напротив, съветската система го издига до върховете на властта. Тук изплува и един популярен анекдот, който се върти из балтийското пространство: „Проклети Съвети, къде ме влачите? Спрете репресиите!“ — викал Калас-баща. „Ходете на работа, другарю Калас, вие сте ръководител на Естонската спестовна банка на СССР“ — отговарял конвоят.
