По публикация на аналитичния екип на Страна.ua и изявления на командира на 1-ви отделен щурмов полк от ВСУ Дмитрий Филатов. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Степногорският възел и геометрията на настъплението
Възможността предни пехотни групи на руската армия да достигнат административните покрайнини на Запорожие през зимния период на 2026 г. бе публично маркирана от командира на 1-ви отделен щурмов полк от украинските въоръжени сили (ВСУ) Дмитрий Филатов. Според публикуваните от украински медии данни, оперативното направление, показващо най-висока Vulnerability (уязвимост), обхваща района на градченото селище Степногорск (намиращо се на близо 35 км южно от Запорожие) и прилежащата ивица по лявата тераса на река Днепър.
От военна гледна точка този сектор притежава специфична топография. Преминаването от откритите степни пространства на Василевския район към индустриално-урбанизираната периферия на Запорожие създава условия за инфилтрация. Степногорск, разположен на стратегическо възвишение близо до бившето Каховско водохранилище, исторически служи за заслон на логистичните артерии T0812 и M18. Сроковете за потенциално придвижване — визирани от Филатов за зимните месеци — съвпадат с периода на замръзване на почвата и занижена видимост, което по правило затруднява оптическото разузнаване с безпилотни летателни апарати (БПЛА).
Тактиката на проникване: Инфилтрация срещу класически пробив
Според анализа на ситуацията, в района не се очаква развръщането на големи танкови юмруци или механизирани дивизии в стила на класическите операции от XX век. Опитът от борбите за Авдеевка, Покровск и Часов Яр показва преминаване към тактиката на "просачване" — малки, самостоятелно маневриращи щурмови групи от по 3 до 8 души, които използват естествени гънки на терена, застроени зони или подземна инфраструктура.
Филатов подчертава, че първоначално става дума за изолирани пехотни елементи, чиято цел не е незабавното завземане на целия град, а закрепването в крайните жилищни или промишлени масиви (като например районите около Коммунарски или Шекспир). Натрупването на критична маса от такива изолирани клетки в застроени зони прави тяхното ликвидиране чрез артилерийски огън изключително трудно, без да се разруши собствената инфраструктура.
Инфраструктурният фактор: Река Днепър и бившето Каховско водохранилище
Географското състояние на региона се промени фундаментално след разрушаването на стената на Каховската ВЕЦ през юни 2023 г. Пресушаването на водохранилището превърна някогашната широка водна преграда в пресечена местност с тинести наноси, изсъхнали корита и избуяла растителност. Втората линия от естествена защита на Запорожие по линията Василевка – Каменско е частично модифицирана от новите релефни реалности.
Основните комуникационни артерии в този сектор са:
- Автомобилен път М18 (Харков – Симферопол), преминаващ директно през Степногорск и Каменско.
- Жезопътната линия, свързваща Мелитопол със Запорожие.
- Мрежата от напоителни канали в Днепровската низина, които в сухо или замръзнало състояние се превръщат в готови траншеи за скрит транзит на пехота.
Ако руските сили успеят да овладеят напълно Каменско и Степногорск, защитната линия на ВСУ ще трябва да се оттегли към Григоровка и Наталвка, с което се разкрива пряк артилерийски контрол над южните промишлени зони на Запорожие.
Политическото и военно-стратегическото измерение
Потенциалното достигане на руски подразделения до административните предели на Запорожие носи значителен военно-политически товар. Започването на градски боеве или дори поставянето на града под пряк целогодишен цевeн артилерийски контрол би парализирало логистиката на цялата източна групировка на ВСУ, за която Запорожие служи като ключов транспортен и ремонтен хъб.
Според изявленията на Филатов, психологическият отзвук сред западните партньори на Киев при евентуално проникване в толкова голям областен център (с предвоенно население от над 700 000 души) би бил сериозен. Това ще постави под знак въпросително отбранителните концепции, изграждани по линията Орехов – Гуляйполе.
