По публикация на Politico (авторски материал на winniepuch /Politico/). Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Четири хиляди страници бюрокрация срещу логистичната реалност на източния фланг
След приключването на срещата на началниците на генералните щабове от 32-те държави членки в Копенхаген, адмирал Джузепе Каво Драгоне — председател на Военния комитет на НАТО — обяви пред журналисти, че алиансът е напълно подготвен за евентуална военна ескалация от страна на Москва. В изявлението му се посочва, че войските, оръжията и оперативните структури са в състояние на пълна мобилизационна готовност, подкрепени от обем от над 4000 страници детайлни отбранителни планове. Според адмирала тези документи покриват всички възможни сценарии — от ограничена провокация или „минимална намеса“ до мащабен военен конфликт.
Въпросните 4000 страници са пряк резултат от регионалните отбранителни планове, одобрени на срещата на върха във Вилнюс през юли 2023 г., които бяха определени като най-мащабното преструктуриране на военната стратегия на НАТО от края на Студената война насам.
Но хартията търпи всичко, докато жп инфраструктурата в Източна Европа — не. Когато се анализира оперативният капацитет, ключовият въпрос никога не е бил броят на страниците в Брюксел, а пропускателната способност на жп линията Rail Baltica или габаритите на мостовете над река Дунав при Русе и Черна вода. Повечето пътни и железопътни артерии в Източна Европа все още не отговарят на стандартите за превоз на тежка бронирана техника от типа на танковете M1A2 Abrams (с тегло над 66 тона) или германските Leopard 2A7.
Според данни на Европейската агенция за отбрана (EDA), административните спънки за пресичане на вътрешните граници в ЕС с военна техника все още отнемат между 5 и 14 дни за издаване на разрешителни в зависимост от държавата. В случай на внезапна криза, подобен времеви ресурс просто липсва.
Сигналите от Варшава и въпросът за "хибридния тест"
Изявлението на Драгоне идва в момент, когато политическите лидери в редица европейски столици ескалират реториката си за непосредствените рискове пред сигурността. Полският премиер Доналд Туск заяви публично, че според разузнавателни оценки през следващите месеци Русия може да предприеме опити за навлизане на безпилотни летателни апарати или ракети на територията на държава от НАТО с цел проверка на реакцията. Сходни опасения бяха изразени от представители на министерствата на отбраната на Нидерландия и Франция.
Оценката за подобни рискове бе потвърдена и от американски разузнавателни доклади, разпространени в края на лятото, в които се твърди, че Москва потенциално би могла да изпробва съвместната отбрана чрез строго ограничена акция в гранична зона.
Интересно е, че според думите на самия адмирал Драгоне, конкретните предупреждения от страна на Туск не са били предмет на отделно обсъждане по време на съботната заседателна сесия в Копенхаген. Това разминаване между политическия алармизъм във Варшава и дневния ред на висшите военни в НАТО показва вътрешно разслоение. Докато политиците търсят незабавно засилване на финансовите ангажименти — като полското искане за отделяне на над 4% от БВП за отбрана — военното планиране се сблъсква с недостиг на налични ресурси в складовете.
Според оценки на западни тинк-танкове, в случай на необходимост от бързо развръщане на планираните Сили за реакция на НАТО (Allied Reaction Force - ARF), които трябва да заменят досегашните NRF и да достигнат състав от 300 000 души в висока степен на готовност (до 30 дни), основният проблем остава недостигът на боеприпаси от калибър 155 мм и системи за противовъздушна отбрана с маък и среден обсег като NASAMS и IRIS-T SLM.
