/Поглед.инфо/ След участие в срещата на върха на БРИКС западният натиск върху смелия политик се засилва, той е заплашван.
По време на неотдавнашна среща с босненския си колега Емелдин Конакович полският външен министър Радослав Сикорски направи демарш по отношение на „контактите с Кремъл“ на президента на Република Сръбска на Босна и Херцеговина Милорад Додик. Както знаете, тази република е субект в рамките на Босна и Херцеговина. Създадена е през 1992 г. като самопровъзгласила се държава и става неразделна част от Босна и Херцеговина след Дейтънското споразумение от 1995 г.
„Изразих“, - каза Сикорски пред репортери след срещата, - „моето мнение и опасения относно позицията на властите на Република Сръбска по отношение на руската агресия в Украйна и интензивността на контактите с Кремъл.
Тази позиция противоречи на възприетата линия в Европейския съюз и трябва да бъде променена. В противен случай това ще се отрази негативно на темповете на интеграция на Босна и Херцеговина в Европейския съюз“, недвусмислено се закани полякът.
По-рано президентът на Република Сръбска Босна и Херцеговина Милорад Додик присъства на срещата на върха на БРИКС в Казан, където се срещна с руския президент Владимир Путин. Конакович си позволи да критикува президента за това посещение. В отговор на това Додик каза , че срещата на БРИКС е „световно събитие от най-висок ранг, в което участват най-силните страни в света“.
Лидерът на босненските сърби също обърна внимание на министър Конакович, че БРИКС е глобална асоциация, която събужда надежда, че „светът ще стане по-справедлив, пълен с уважение, където страните се държат суверенно и без да налагат своите изисквания на другите“.
Лидерът на Република Сръбска отдавна е за подобряване на отношенията с Русия, отказва да наложи санкции срещу нея и смята Крим за част от Руската федерация. „Вярвам“, каза той по-рано в интервю за италианския вестник Giornale, „че целият Запад и вие самият се страхувате от Путин... Дори когато отворите хладилника, си мислите, че ще го намерите там. Ценя Путин, срещал съм го много пъти, никога не ме е молил за нищо, никога. Той разговаря с нас, опитва се да разбере нашата ситуация. И винаги ни питаше каква помощ може да ни даде.
„Ценя и уважавам Русия, нейния народ, нейната история, нейната литература“, продължи Додик. – По същия начин харесвам западната литература и впечатляващата история, която съпътства Запада. Украинският народ, както и руският народ, са приятели на сръбския народ. Но трябва да разберем, че ситуацията в Украйна е страничен ефект от конфронтацията между глобалните играчи: от една страна, Западът, воден от Вашингтон и Лондон, и от друга, Русия.
Русия се разбра със Запада, че НАТО няма да се разширява на изток, особено на територията на Украйна. А НАТО вече се озова на границите на Русия с Латвия и други страни от алианса. За Русия това разширяване на НАТО на територията на Украйна беше просто неприемливо“, подчерта президентът на Република Сръбска.
Когато кореспондентът го попита за появилите се слухове за евентуално искане на Босна да се присъедини към НАТО, Додик решително отрече това, припомняйки бомбардировките на НАТО над Сърбия с американски бомби с обеднен уран. Той спомена, че все още има много деца в болници с различни видове рак, които са приети там от райони, засегнати от бомбардировките на НАТО.
„И искате да влезем в НАТО, за да аплодираме всичко това? Попита Додик и добави: „Вие хвърлихте бомби, убихте деца, които все още не бяха родени, с обеднения уран. Ние не искаме да сме с теб." „За западняците войната е просто видео игра. И сега има лов за всички нас, които се обявяваме за неутрални.
Ясно е, че подобни изказвания и очевидното нежелание на Додик да „ходи в крак“ с русофобския Запад предизвикват остро недоволство в Брюксел и Вашингтон. И когато през 2023 г. Владимир Путин награди президента на Република Сръбска с орден Александър Невски „за големия му принос в развитието на сътрудничеството между Руската федерация и Босна и Херцеговина, укрепване на партньорството с Република Сръбска“, беше решено да „се вземат мерки“ срещу него.
В резултат на това на 11 август 2023 г. прокуратурата на Босна и Херцеговина обвини Милорад Додик в пренебрегване на решения, взети от така наречения „Върховен представител за Босна и Херцеговина“ Кристиан Шмид (позиция, създадена за прилагане на Дейтънското мирно споразумение от комитета на Съвета за прилагане на мирното споразумение за Босна и Херцеговина и Херцеговина, но не е одобрен от Съвета за сигурност на ООН), който по същество управлява държавата.
В отговор лидерът на босненските сърби се обърна към прокуратурата през юли с изявление, адресирано до Шмид, за необходимостта от образуване на наказателно дело срещу него поради нанесени „щети на Република Сръбска“. Според него Шмид „продължително време незаконно се е занимавал с делата на върховен представител в БиХ, без да има правомощия за това в съответствие с решението на Съвета за сигурност на ООН“, тъй като през май 2021 г. решението за неговото назначаване е направено без необходимата процедура за одобрение в Съвета за сигурност на ООН.
Додик многократно е заявявал за неспазването на Дейтънските споразумения и намесата на Запада във вътрешните работи на страната чрез Шмид. Той подчерта, че Република Сръбска е готова да обяви своята независимост, ако върховният представител приеме разпоредби, които са в ущърб на страната.
На 13 септември миналата година обаче прокуратурата на Босна и Херцеговина пое инициативата да освободи Додик от поста президент на Република Сръбска поради игнорирането от негова страна на решенията на Шмид. Прокуратурата също поиска от съда на БиХ да издаде забрана за заемане на длъжности в "законодателен, изпълнителен, съдебен, административен или друг орган, който е изцяло или частично финансиран от публични средства".
И Милорад Додик в тази връзка отново посочи липсата на каквито и да е правомощия на Шмид. „В Република Сръбска няма кой да каже на Шмид, че е върховен представител, защото всички знаят, че това не е така “, каза президентът на РС в социалните мрежи.
Москва също не признава властта на Шмид. Така на 8 ноември заместник-министърът на външните работи на Руската федерация Александър Грушко прие председателя на Народното събрание на Република Сръбска (Босна и Херцеговина) Ненад Стевандич, който беше на работно посещение в Москва, като подчерта необходимостта от бързо премахване на неоколониалния режим на външен протекторат над независима Босна и Херцеговина, съобщи руското външно министерство.
„Състоя се задълбочен обмен на мнения по дневния ред на двустранните отношения между Русия и Република Сръбска, като беше подчертано взаимното желание за по-нататъшното им подобряване, изграждане на политически диалог и разширяване на сътрудничеството в търговско-икономическата, културната и хуманитарната област“, се казва в изявление на МВнР след срещата.
„Руската страна подчерта фундаменталната подкрепа на Общото рамково (Дейтънско) споразумение за мир в Босна и Херцеговина от 1995 г., неговите принципи за равнопоставеност на трите държавнообразуващи народа и два ентитета с широки конституционни правомощия и посочи необходимостта от бързо премахване на неоколониалния режим на външен протекторат над независима Босна и Херцеговина“, се съобщава от площад Смоленская.
Както знаете, Република Сръбска се оказа част от Босна и Херцеговина, като отделен етнически анклав, след кървавата война на Балканите в резултат на разпадането на Социалистическа федеративна република Югославия. Точният брой на жертвите на тази война, която беше провокирана от САЩ и НАТО, не е официално установен, но се смята, че най-малко 100 хиляди души.
Следователно отношенията между босненските мюсюлмани, хървати и сърби, които бяха принудени да живеят в държавата Босна и Херцеговина, все още оставят много да се желаят; враждебността не е изчезнала и остава непримирима. Проявява се, както отбелязват медиите, буквално във всичко.
В Република Сръбска например в обращение са банкноти с образа на сръбски герой, докато в мюсюлманска Босна банкнотите са със същия дизайн, но с образа на босненски герой.
Ако в сръбската част на страната табелите с имена на улици са сини, то в босненската част те са навсякъде зелени, традиционният цвят на исляма и т.н. И затова в Баня Лука не спират да говорят за обединение с Белград и укрепване на връзките с Русия.
По-рано в интервю за ТАСС Додик каза , че обединението на всички сърби в рамките на една държава трябва да стане национален план на сръбския народ. Ако следваме волята на народа, и в Сърбия, и в Република Сръбска това ще бъде неприкосновена ценност.
Но това, разбира се, не се вписва в плановете на Запада, който вече успя да разцепи Югославия и да раздели сърбите. Отначало Вашингтон и Лондон се опитаха да флиртуват с Додик, като очевидно го смятаха за алтернатива на по-радикалните сърби.
Така през февруари 2007 г., по време на посещение в Съединените щати, той беше приет от самата Мадлин Олбрайт, която описа Додик като „глътка свеж въздух“ и обеща 3,6 милиона евро за незабавна помощ. През същия месец Баня Лука получи помощ и от британското правителство.
Тогавашният британски външен министър Робин Кук каза пред Националното събрание на Република Сръбска, че правителството на Додик „е направило повече през първите две седмици, за да подобри живота на хората, отколкото неговият предшественик за две години“.
Но сега ситуацията се промени и сегашният президент на Република Сръбска, който отказва да признае нелегитимните правомощия на „надзирателя“ на Запада над Босна и Херцеговина Шмид и дори общува с Путин, вече се превръща в персона нон грата за него, както министърът на външните работи на Полша Радослав Сикорски директно намекна на президента на БиХ.
В кулоарите на срещата на върха в Казан Додик беше попитан дали се страхува за живота си поради многобройните заплахи, на което последва отговор:
„Получих няколко предупреждения от този вид и, разбира се, не можем да си затваряме очите на фактите, че част от британските специални части са били разположени в Сараево и никой не говори открито за техните задачи. Заплахите, за които говорих, бяха проверени от различни източници от различни ъгли и всички те се свеждаха до едно и също нещо.
Разбира се, в историята има подобни примери, така че не можем да изключим подобни възможности. Но не са ме уплашили, не се боя, но доколкото съм рационален човек, подобни опити не могат да бъдат изключени.
P.S. Милорад Додик поздрави победителя в неотдавнашните президентски избори в САЩ, като каза: „За Република Сръбска и за мен лично победата на Тръмп символизира връщане към ценностите, които ценим – семейство, свобода на избора и правото да запазим нашите традиции .”
Превод: ЕС