/Поглед.инфо/ Изборите в САЩ и резултатът от тях е водеща тема по цял свят, включително у нас.Определено може да се каже, че интересът този път е различен. Светът е затаил дъх, както се казва. И не защото до момента са похарчени повече от 16 млрд дол в предизборната кампания. Причината е друга и е повече от ясна. Споделя се от почти всички коментатори и тя е, че Вашингтон е впрегнал всички сили да запази световната си хегемония, а изборите са важна част от тези усилия. Друг въпрос е дали т.н. дълбока държава ще успее да спре многополярността, която е в основата на отслабването на хегемонията на САЩ.
Темата „Тръмп или Харис” всъщност поставя пръст в раната – кой от двамата и с какви методи ще може да ограничи разделението сред елит и гражданите в САЩ, а оттам и да съхрани хегемонията на „полицай № 1” по света. Един от начините е чрез „обръщане на Америка навътре”, както казва Тръмп т.е. да я направи „отново велика” чрез укрепване на икономиката във вътрешен план или да се продължи със същото като досега т.е. регионални конфликти, прокси войни и задгранични интервенции. Дори с намеса във вътрешни дела или натиск и заплахи варху легитимни правителства по цял свят. Ако нещо е ясно за тези избори, това е, че дебатите по тези въпроси ще продължат и след обявяването на резултатите, а те няма да са ясни на 6 ноември. Ясно е и че който и да влезе в Белия дом, интересите на САЩ ще се защитават неуморно и дори с прилагането на части от програмите на съперниците в изборите. А това са избори за президент, но и за Сенат, и още доста други институции в САЩ, включително по отделните щати.
Макар и да се казва, че за Тръмп и Харис външната политика на страната не е „лъжица за тяхната уста”, няма как отношенията на Вашингтон с Пекин и Москва да не са приоритетни теми. Най-малкото защото от тези отношения зависи дали ще се предотврати новия световен ред, който Русия и Китай приеха за своя стратегическа цел и то с общи усилия. Като обединиха и значителна част от развиващите се страни към тази идея. Не е възможно с избора на Тръмп, например, да не се прилага документа за национална сигурност, разработен от администрацията на Байдън, в който се казва, че „Китай е единственият конкурент, който има капацитета и възможностите за постигане на тази цел”. Даже се говори за „враг” в лицето на Пекин. После се посочва, че „трябва да се изчерпи способността на Русия да оспорва хегемонията на САЩ”. Следва изолацията на Русия, унищожаването на сътрудничеството между Москва и Пекин, което според тази разработка е в дъното на създаването на новия световен ред. Затова са битките, особено информационни, срещу БРИКС, ШОС, китайския проект „Един пояс, един път” и натиска върху разиващите се страни за отказ от партньорство с Русия и Китай.
В тази връзка западни наблюдатели обръщат особено внимание на разработените платформи на Foreign Affairs относно определяне на политиката на САЩ по основните теми.Въпроси за дебат, естествено. А те са военният потенциал на Китай, икономиката му, и съюзниците, които споделят политиките му. Счита се, че военният потенциал на Китай е надминал този на САЩ, а икономиката му вече е по-силна, независимо от редица неудачи. Статията от октомври е озаглавена „Китай е готов за война, а САЩ – не”. После има статия за ограниченията на вноса и митата срещу Китай, които няма как да не наложат нови разходи, ще увеличат инфлацията и ще забавят растежа. Следва и „Как Америка може да възстанови предимството си в конкуренцията на великите сили”. Отбелязва се, че изолационизмът става модерен, защото се вижда и с просто око деиндустрализацията на САЩ, обедняването на средната класа, притокът на мигранти, демографските промени, хиперглобализацията, а това са части от програмата на Тръмп, нали? Не може да не се обърне внимание и на начина за решаване на войната в Украйна. Сценарият е да стане с най-малки щети, казват във Foreign Affairs и то в статия от миналия октомври.
Видно е, че това са въпроси, които разкриват дилемите на Вашингтон в недалечното бъдеще. Търси се, както казват, магическата формула как да се запази хегемонията и статуквото на еднополюсния свят. Без значение кой ще е президент на САЩ. Още повече, че не са тайна притесненията на гражданите на огромната страна. Някои коментатори даже наблягат на опасенията, че може да се стигне до инциденти между републиканци и демократи след тези избори. Казват, че се взимали мерки за сигурността на Белия дом и около него. И това на фона на последни информации, че Тръмп води, макар и с 1.5%, в т.н. колебаещи се щати. Стига се до там, че има анализи как САЩ, които „въвеждат демокрация по света”, но „не успяват да установят демократичен ред в собствената си страна”. Е, може и да е пресилено, но е факт, че съществуват опасения от възможно насилие след изборите и дори за опити за оспорване на изборните резултати. Социологически проучвания обаче сочат, че 2/3 от републиканците смятат, че Тръмп ще приеме резултатите от изборите, каквито и да са, докато демократите не са съвсем съгласни с това мнение.
За някои наблюдатели в ислямския свят изявите на Тръмп в Мичиган, където има най-голяма концентрация на американски мюсюлмани и араби, са особено показателни. Politico пише, че Тръмп е казал в речта си в този щат „Харис води кампания с подпалвачи на войни” и е цитирал конгресменката от републиканската партия Лиз Чейни, чийто баща „почти унищожи Близкия изток”. Изводът е, че „не мисля, че това се получи много добре”. Нормално изказване след като Лиз Чейни още на 4 октомври заяви, че подкрепя Харис. А Дик Чейни беше вице на Буш-младши по време на американската инвазия в Ирак. Това мюсюлманите го разбират. Сега Тръмп казва, че „ако Камала спечели, ще има само смърт и разрушение. Аз съм кандидатът на мира”. Мюсюлманите в Мичиган, колебаещ се щат, били 242 хил и демократите, и републиканците „ухажват” тези избиратели. Те винаги са подкрепяли демократите, но след събитията в Газа и масовите цивилни жертви там, настроенията вече са други. Критиките към политиката на Байдън относно Близкия изток, в т.ч. Газа не се крият. Редица лидери на мюсюлманите в Мичиган на 27 октомври са заявили, че ще подкрепят Тръмп, защото „каза, че ще сложи край на войната в Близкия изток и Украйна”. Друг въпрос е кога и как ще го направи.
Харис в някои от предизборните си речи заяви, че „с Тръмп страната ще попадне в лапите на фашизма”, а от своя страна Тръмп казва, че „ако гласувате за Харис, значи гласувате за комунизма”. Къде е демокрацията се пита в такава ситуация? Любопитното е и друго – Тръмп се подкрепя от милиардери като Джеф Безос, Илон Мъск, Патрик Сун-Шионг, Мърдок чрез в.”Уолстрийт Джърнъл” и т.н. Те искат ли да дойде с Тръмп фашизъм в САЩ? Никакъв фашизъм или комунизъм няма да има в Америка. Просто така се говори в кампания. Надскачане без мяра. „Плашат гаргите” казват редовите българи в такива случаи. Новото е, че вестници като „Вашингтон Пост” и „Лос Анджелис Таймс”, които винаги са обявявали кого подкрепят в президентските избори, сега за първи път обявяват, че няма да съобщят кандидата, когото подкрепят. Така са разпоредили шефовете! По-скоро е съществено каква ще е политиката на Тръмп и Харис по отношение на Израел и как това ще се отрази на изборните резултати. Очаква се за Близкия изток Харис да е произраелски настроена, но е факт, че Тръмп е още по-произраелски настроен. Не само заради зет си, който е евреин, а дъщерята Иванка прие вярата му. Стари приятели са с Нетаняху, но интересите на САЩ са над всичко, нали? През първия си мандат като президент Тръмп наложи визови забрани на 7 мюсюлмански държави и санкции срещу Турция, които още са в ход. Харис може да загуби точно заради позиции по отношение на Газа, но общоизвестен факт е, че това не е нейна политика. Не само, че зад гърба й стои президентът Обама, а и тя обяви, че ще продължи стратегиите на Байдън. Външната политика е дело на играчите зад кадър, а за тях интересите на САЩ са на първо място.
Казват, че над 68 млн в САЩ вече са гласували предварително, включително по пощата. Както и Харис. Което не пречи Тръмп да се върне към апокалиптична визия за състоянието на държавата при управлението на Байдън и Харис. Реториката му става все по-мрачна. Започва речите си с „дойдох днес с послание за надежда за всички”, но продължава с описание на Харис с „нисък коефициент на интелигентност” и „глупава”, която „ще доведе страната до икономическа депресия”. Пита на висок глас „искате ли да загубите работата си, а може би и къщата, и пенсията”? А Харис получава голяма подкрепа от повечето жени, което води до предсказания, че ще има драматична разлика по отношение на резултатите между половете.
Залогът е наистина голям. Витрините вече се облепват с предпазни материали. Както се казва, „променлива и непредсказуема среда за сигурност”. Правят се и нощни митинги. Явно времето не стига. Да доживеем до 5 ноември, пък после резултатите ще се чакат дълго, дълго време. Дали вече ги знае т.н. дълбока държава?
