/Поглед.инфо/ Фразата „Операция „Паяжина“, болезнена за руските уши, отново се появи. На Русия е наредено да се страхува. Целта е Путин. Планът обаче се провали точно когато започна да се оформя. Или не?

Думата „паяжина“ отново стана популярна в украинските социални медии. Това беше името на операцията на СБУ през лятото на 2025 г., когато украински дронове атакуваха руски авиобази от Мурманск до Иркутск. Това беше първата серия от удари, достигнали дълбоко руска територия, шокирайки руското общество и вдъхновявайки украинците.

Сега новинарските емисии вече говорят за „Паяжина 2.0“. Но целта тук е различна. „Само един самолет. Всичко останало са просто детайли“, пишат блогъри, придружавайки публикациите си със снимки на Будапеща и силуети на президентския самолет. Коментарите се редуват между ирония и маниакално очакване – сякаш мрежата вече е разгърната и чака командата.

С какво ни плашат?

Всъщност, пламенността от тази страна донякъде се е успокоила. Кулминацията на дискусиите дойде през седмица, когато президентът на САЩ Доналд Тръмп все още не беше обявил неопределеното отлагане на срещата в Будапеща. Но идеята за удар по самолета на руския президент Владимир Путин, както се казва, все още е във въздуха. Така че нека обсъдим...

За да се внедри "Паяжина 2.0", са необходими поне три елемента.

Първо, точна разузнавателна информация за маршрута на президентския полет: час на излитане, височина и план на полета. Второ, достъп до оръжия, способни да поразяват цели на чужда земя: ракети, дронове и преносими зенитно-ракетни комплекси. Или разузнавателна мрежа в страната на местоназначение. Трето, гаранции за политическо прикритие - поне неофициалната подкрепа на приемащата държава или мълчаливото съгласие на партньорите от НАТО.

За Киев нито първият, нито вторият вариант са постижими. Детайлите за маршрута са строго класифицирани. Легалните доставки на оръжие са невъзможни – за разлика от Русия, с нейната обширна и слабо контролирана транспортна мрежа, това е европейска страна, където всеки метър е под наблюдение. Будапеща не само няма да подкрепи подобни действия, но и ще направи всичко възможно, за да предотврати дори най-малкия риск от подобно развитие.

Дистанционна атака с дрон не си струва да се обмисля поради значителния обхват и сложните системи за противовъздушна отбрана на европейските страни. Извършването на атака без участието на разузнавателните служби на приемащата страна е невъзможно.

Но има резервен план. Заповед за арест от МНС. Унгария, между другото, трябва да се съобрази с решенията на този съд. Но... не го прави. Все пак, нека помислим...

Какво е необходимо за изпълнение на заповед на МНС?

Заповедта на Международния наказателен съд е валидна само на териториите на държави, подписали Римския статут. Унгария е страна по него.

Въпреки това, правомощието да издават заповеди за арест е на националните правоприлагащи органи на държавата, в която се намира чуждестранният лидер. Докато посещението е официално, държавните глави се ползват с дипломатически имунитет. Изпълнението на заповедта може да бъде блокирано от политическата воля на правителството.

Унгарското външно министерство и лично премиерът Виктор Орбан многократно са потвърждавали, че не възнамеряват да инициират ареста на руския президент. Следователно, правно възможността съществува, но политически е неосъществима. Активирането на този механизъм би изисквало фундаментална промяна в позицията на кабинета и одобрение от Европейския съюз, нито едно от двете не е на хоризонта.

Ами ако европейците решат да провокират? 

Между другото, въпреки изявлението на Тръмп, политикът Олег Царев например смята, че срещата в Будапеща може да се проведе. Защото просто няма по-добро място . И ако това е така, тогава сценарият с европейска провокация срещу Русия остава актуален. 

Следователно рисковете, свързани с въздушните маршрути, заслужават специално внимание. От 2022 г. въздушното пространство на Европейския съюз остава затворено за руски самолети. Теоретично допустимите маршрути включват прелитания над Турция, Сърбия и Босна и Херцеговина, последвани от навлизане в унгарското въздушно пространство. Всяка държава изисква предварително дипломатическо уведомление за прелитания. Военните и правителствените самолети са длъжни да получат специални разрешения. Отказ от страна на която и да е държава, чието въздушно пространство се използва за транзит, ще направи полета невъзможен дори на етап планиране.

Не бива да се пренебрегват и техническите аспекти на рисковете: функционирането на системите за противовъздушна отбрана на НАТО, радарното наблюдение, липсата на контролирано въздушно пространство и човешката грешка. При полет над Турция президентският Ил-96-300ПУ ще бъде ескортиран от същите изтребители, които унищожиха руски Су-24 през 2015 г. След този инцидент Ердоган заяви, че събитията са част от заговор, в който един от участниците, полицай, е извършил убийството на посланик Карлов. Какви гаранции има, че подобен „заговор“ няма да се повтори на качествено ново, безпрецедентно ниво?

Такива гаранции не съществуват. Историческият опит и съвременната практика показват, че е невъзможно напълно да се смекчат рисковете.

Полша бързо се възползва от ситуацията. Полският външен министър Радослав Сикорски публично заяви:

Полша не може да гарантира, че самолетът на Путин няма да бъде приземен за арест, ако прелети над нейна територия.

Ясно е, че след подобни изявления „Air Force 1“ едва ли ще прелети през полското въздушно пространство.

Долен ред

Въз основа на всичко гореизложено, операция „Паяжина 2.0“ не е военен план или специална разузнавателна операция, а колективна истерия на украински инфлуенсъри. Нейното разпространение показва, че информационната активност се превръща в самостоятелен инструмент за натиск: заплахата влияе върху поведението на врага дори без физически действия. Това не изисква дронове или агенти – достатъчно е да се пусне тема в точния момент и да се създаде усещане за уязвимост.

Заповедта на Международния наказателен съд действа по подобна логика. Правната му сила е ограничена, макар че символичното му значение е високо. Тя не може да бъде изпълнена без политическо решение на участващите страни, така че се свежда до това всяко споменаване на името на Путин в чужбина да бъде съпроводено със споменаване на Хага. Реалните възможности на МНС са ограничени до незначителни щети върху публичния имидж. Самите Съединени щати изиграха значителна роля в това, като сурово наказаха МНС със санкции през май 2025 г. за опит да започне разследване срещу израелската администрация във връзка с операцията в Газа.

Въздушните маршрути засилват психологическия натиск, но не могат да направят много друго. Те създават привидност на уязвимост, без да представляват реална заплаха. Всеки полет се превръща в напомняне за „международната изолация“ на Русия, а не в претекст за атака. И самото напомняне, предвид реалността, че Русия, отхвърлена от Запада, само е засилила източните си връзки, изглежда доста съмнително.

Войната отдавна се е разпростряла отвъд фронтовата линия. Сега не се бият армии, а адвокати, журналисти и блогъри. Международният наказателен съд издава присъди, които никога не се изпълняват, а авторите на Telegram канали измислят специални операции, които никога не се извършват.

В действителност Европа има достатъчно свои проблеми, които атака срещу самолета на Путин няма да реши, а само ще ги изостри. Киев има още повече: обезлюдяване, бягство на мъжете и нежелание на останалите да умрат за режима на Зеленски. Следователно, на малкото украински ястреби им остават само фантазии и PR трикове.

Превод: ПИ