/Поглед.инфо/ Каквото и да се внушава и както и да се манипулират фактите, организации и институции, които са създадени още в началото на 20-ти век, непосредствено след Освобождението, остават не само дейни. Те запазват достойнството и честта на членовете си и съхраняват традиционната почит и уважение на народа ни към армията. Армия, с която са се гордеели поколения българи заради доказано непоколебимата служба в името на род и Родина. Съюзът на офицерите и сержантите от запаса, СОСЗР, например е правно признат приемник и продължител на традициите и ценностите на „Съюза на запасните офицери” и на „Съюза на запасните подофицери България”, учредени още през 1907 и 1910г. През десетилетията е известно, че те са работели активно в името на сигурността и стабилността на Отечеството по т.н. царско време, после в рамките на социалистическата общност, а след това, съгласно повелите на новата ориентация на страната, са участвали активно в подготовката на България и армията ни за приемането в НАТО. Голяма част от началниците и зам.началниците на ГЩ на БА, командващите на видове въоръжени сили, родове войски и началници на управления в ГЩ са били ръководители на тези дейности. Командвали са поделения и са ръководили оперативно тактически и тактически учения за осигуряване на оперативната съвместимост на БА с армиите на НАТО. Безспорен факт!
Именно затова буди недоумение, най-малкото, писмо на полк./о.р./ В.Цуров от Съюз на офицерите от резерва „Атлантик”, СОРА, в което се настоява приемането им в CIOR да стане на мястото на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва в България. Този съюз „Атлантик” е създаде през 2004г и има членски състав от 147 души. Срещу 22 хил членове на СОСЗР. В „Атлантик” членуват много цивилни представители на „съвременната наука и изкуство”, също много „президенти на фирми, свързани с отбранителната промишленост” от частния сектор. Имат структури само в 5 областни града, от общо 28 в България. За разлика от СОСЗР, които имат организации във всеки областен град в страната и 710 дружества и клубове на офицели и сержанти от резерва из цялата страна. Изводът са налага от самосебе си – СОРА е малка затворена организация с цетрализиран начин за приемане на нови членове, с подчерната икономическа насоченост на част от военнопромишления комплекс. Няма как да представлява офицерите и сержантите от запаса в CIOR. Без значение, че член на управителния съвет на СОРА е г-н Тагарев, бивш министър на отбраната на България.
Мотивите за исканията, посочени в писмото на г-н Цуров, че „в СОСЗР членуват служители и агенти на ДС и симпатизанти на политиката на Путин” звучат толкова смехотворно, че чак загорчава. Политиката била „проруска и евразийско ориентирана”! И това на фона на множащите се анализи на Запад, че предстои среща Тръмп-Путин и тече подготовка за преговори в стил „нова Ялта”. Дали ще стане и кога е друг въпрос. Дали Москва ще приеме натиск да седне на масата за преговори относно Украйна също е въпрос на бъдеще. И не се решава у нас. Но че една от водещите цели, записани в устава на СОСЗР е „да информира своите членове и гражданското общество за политиката на България, НАТО, ЕС по въпросите на колективната отбрана, отбранителната способност на страната и ролята на резерва в тях” е само едно от доказателствата, че години вече се е работило за принос в представяне на основните ценности на НАТО и изпълнение на поставените задачи в рамките на МО. А да се пише, че „СОСЗР не плаща редовно членския си внос” и „няма професионално подготвен личен състав за попълване поетото президентство на CIOR” е толкова провинциално като разсъждение, че е унизително даже да се коментира. Помнят се събития през годините, когато СОСЗР подготвя и провежда два конгреса на CIOR и то в критични ситуации, когато няма други желаещи да организират такива мероприятия. Организирана е международна конференция, заседания на различни комитети и то при „липса на потенциал”, както твърди полк. Цуров. Имало е финансови пречки за по-осезаемо участие във всички комитети и събития на CIOR, но причините не са липса на желание или потенциал. Просто не се е търсил предимно медиен ефект, а само съдържателни събития оказващи влияние върху боеспособността на БА и ролята на резерва в нея.
Разбира се, че не бива да се пренебрегват усилията за възстановяване и поддържане на паметници с историческо и военно значение, мероприятия в училищата за военно патриотично възпитание на младежите и кандидатстването им във военни училища и др. Трудно може да се изброят събитията, които се организират и провеждат от СОСЗР, включително и тези, които са съвместни с в. Българска армия, ВТК и в.Българско войнство, орган на СОСЗР. Информация има редовно на електронната страница „Отбрана.сом”, които стигат до всеки офицер и сержант от запаса.
Разбира се, че не бива да се омаловажава дейността на СОРА „Атлантик” в обществения живот у нас. Но това, което могат да направят 147 души едва ли е равносилно на дейността на 22 хил. Нормално е да се прецени и вземе правилното решение.
А правилното решение е като се разгледат внимателно в Изпълнителния съвет на CIOR двете писма -на полк . Цуров и на СОСЗР. Да се прецени къде е тежестта и къде е полезността. Друг въпрос е защо се създаде у нас тази практика да се заклеймява дейността на неудобен конкурент и дали това е само решение на вътрешни сили и амбиции. Остава горчивият привкус, че има нещо нецивилизовано при такава ситуация. Вместо единение и приемливо разбирателство, отново противопоставяне и заклеймяване. А българската армия е една и не заслужава действия, които могат да уронят престижа й. Трупан повече от век. Не само политиците ни се нуждаят от мъдрост и разум, видно е.
