/Поглед.инфо/ Прави са онези, които подчертаха, че т.н. „Арабска пролет”, която разруши държави като Ирак и Либия, сега довърши Сирия и на преден план се появи нещо като „Арабска зима”. Защото няма съмнение, че предстоят непредсказуеми процеси за пренареждане на арабския свят, а дали това ще преначертае граници е въпрос просто на време в недалечно бъдеще. Всичко признаци са налице. След „Арабската пролет” се появиха диктаторски режими като в Египет и Тунис, защото иначе няма как да се обуздаят зловредни процеси в тези страни и да се отстрани влиянието на идеите на мюсюлманските братя. Зад които преди всичко прозират Турция и Катар. В същото време Асад в светска Сирия оцеля за цели 13 години, макар и в гражданска война, защото се оказа наистина упорит в отстояването на национални интереси, така както ги е разбирал. Няма спор, че външни сили са в основата и на „Арабската пролет”, и на вече оформящата се „Арабска зима”, но въпросът е що за свят ще има след всичко, което последва при напускането на Асад от Дамаск. Казват, че печеливши от събитията в Сирия са Израел, Турция и САЩ, а Русия и Ирак са „изпили чаша студена вода” при заемането на властта от радикални ислямистки групировки начело с „Хайят Тахрир аш-Шам”, ХТС. Но Сирия не само е „камък на кръстопът” в Близкия изток, който като го извадиш и рухва целия градеж на региона. Сирия е държава на доста етноси и различни религии, а това предвещава мрачни времена и несигурност.Колко ще са доволни онези, които направиха всичко възможно да отстранят Асад, а сега изглеждат направо объркани? Отказват се от обявена награда в размер на 10 млн дол за главата на Джоулани, вече Шараа, но не бързат да отменят определението „терористична организация” на неговата групировка ХТС, с която той влезе като лидер в Дамаск и реди там правила и обещава ред в рухналата Сирия. Такъв ред, че вече подпалиха коледна елха в Сукайлабия, централна Сирия, където живеят предимно християни. Масови протести, не само от християни, заливат големите градове на Сирия с лозунги „Сирийският народ е един”, „Няма свободни жени, няма свободна държава” или „Искаме демокрация, а не теокрация” и всичко това в отговор на изяви, че „свободите на жените са ограничени в съответствие със законите на шериата”. Протестиращите са поискали светска държава и не приемат политика, която ограничава правата на жените. Говорят за национално движение, но на този етап никой не може да обещае възстановяване на светска Сирия. Та управниците в Дамаск в момента са от групировки, които се преминали през Ал Кайда, ан -Нусра, Ислямска държава и ребрандирането им в умерени ислямисти не е сигурно. Въпреки новите европейски дрехи и оформени по различен начин бради. Шараа, лидер № 1 в Дамаск, казва например, че подпалването на елхата е дело на чужденци от ислямистките терористични групировки, с които влезе в Дамаск и те щели „да си получат заслуженото”. А преди това беше казал, че ще им даде сирийско гражданство, защото трябвало да ги „награди” за ролята им в „прогонването на Асад”. А в тези групировки са бойци от държавите от Централна Азия, уйгури от Китай, джихадисти от Либия, Мароко, Индонезия, ислямисти от Албания, РС Македония, Босна и Херцеговина, Косово, Прешево в Сърбия и т.н. Всички преминали през Турция и оттам на територията на Сирия. Връщането им обратно в техните страни несъмнено е начало на нови сътресения и горещи точки. Най-вече около Русия и Китай.
В сирийската суматоха Израел разшири собствената си територия с превземането на Голанските възвишения, унищожи де-що има оръжейни системи, самолети, кораби на Сирия и прие, че е изтеглил голяма печелба от сирийската драма. Отделно са връзките със сирийските друзи, някои от които нямат нищо против да се присъединят към Израел. Там и без това живеят 150 хил от тях и даже се сражават в израелската армия.
Да се обявява обаче Турция за онзи играч на терен, който ще решава съдбата на Сирия и то, разбира се в унисон със собствените амбиции за водеща роля и влияние в региона, е най-малкото преждевременно. Просто много са играчите на терен и интересите им са противоположни, често променливи и зависят от геополитически процеси, които разтърсват целия свят. Което не попречи първо шефът на МИТ, Ибрахим Калън, да посети Дамаск, да се срещне с лидера Шараа, да посети емблематичната джамия „Омаяд” и да постави основите на споразумения за международни полети от Турция до Дамаск и след реактивирането на посолството на Анкара в Дамаск да се открие и консулство в Алепо. После Хакан Фидан, външен министър, бе на посещение в Дамаск, за да подготви посещение на Ердоган и да подчертае, че „YPG няма място в бъдещето на Сирия”. Допълнено с „ние ще елиминираме терористичните организации”. Че организациите на сирийските кюрди, които несъмнено са в пряка връзка с ПКК от Турция, са основна цел за ликвидиране от Анкара поради опасения от „ефект на доминото” върху територията на самата Турция, е повече от ясно на всички, които са на терен в Сирия. Проблемът е, че сирийските кюрди от години са съюзник на САЩ в Сирия. Те изнесоха и основната част от битките с „Ислямска държава” и са оръдие на Вашингтон при охраняване на петролните кладенци на Сирия, за които в Турция казват, че „това е пладнешки грабеж от страна на американските приятели и терористите от ПКК/YPG”. В Анкара пишат, че „щетите нанесени от кражбата на нефт на сирийската икономика са достигнали 115 млрд дол. до момента.” От своя страна Ердоган вече заяви, че „кюрдите или ще оставят оръжието, или ще бъдат погребани на сирийска земя”. Както се казва, следва продължение, но битките не само предстоят, те са в ход.
В Дамаск и тази нощ е имало стрелба. Сблъсъците са между „проасадовци” и опозицията, а скандиранията са „Сирия е свободна, всички са равни и единни в Сирия”. 14 полицаи били убити, а10 ранени при засада срещу силите на МВР на новата администрация в Тартус. Лидерът на ХТС, Джоулани/Шараа обявил, че въоръжените групировки в Сирия ще се разпуснат и ще се обединят под ръководството на Министерство на отбраната. Прави впечатление обаче, че контролираната и подкрепяна от Турция Сирийска национална армия не е била поканена на срещата на Шараа с лидерите на групировките. Знак, който в Анкара предизвиква повече от недоумение. Предвиждало се тази армия да бъде като начало от 80 хил души и да достигне 300 хил. В организирането на тази армия участва и ген. Ахмед Осман, който е от редовната армия на Асад и вече е имал среща с лидера на страната Шараа. Оказва се, че новата администрация е включила в процеса за помирение бригаден генерал Талал Махлуф, командир на 105 бригада и роднина на Асад. Той е символ ва режима на Адас и тази сделка е породила спорове, но случаите на привличане на хора на Асад се множат. Явно динамична ситуация, която може да обърка сметките на повечето играчи в Сирия.
Което не пречи на турският министър на транспорта и инфраструктурата Абдулкадир Уралоглу да съобщи, че „ние ще осигурим целостта на железопътния транспорт до Дамаск”, ще „съживим летище Дамаск”, ще решим въпроса с кражбата на релси на железниците, ще инвестираме в пристанищата на Сирия, за да „защитим интересите си в Източното Средиземноморие и на синята родина”, а нашите институции ща заемат позиции там, когато дойде денят. „Що са отнася до търговията, Дамаск и Сирия имат история и ние ще напраим всичко възможно да я съживим”, казва Уралоглу. „Ще споделим и разширим всички видове правомощия като 2 държави, включително и за проучвания за нефт и въглеводороди там”. Да си дойдем на думата – тръбопроводите, нефта и газът са една от причините за срива на Сирия, тъй като Асад не приемаше условия за пренебрегване интересите на Дамаск.
И една изнанада – новата администрация в Сирия е обявила Коледа за официален празник. Държавните служби ще бъдат затворени на 25/26 декември. Явно демонстрациите по улиците на Дамаск, насочени към Гръцката православна патриаршия в Баб Шерки, както и в християнските квартали на столицата, където са се организирали нощни шествия са си казали думата. А има дума и от страна на Иран –„претенциите на Иран към Сирия няма да бъдат отменени, дори и ако правителството се смени. Новата администрация, която е създадена в Сирия, ще бъде задължена за изплати своя дълг на иранския народ”. А дългът се оценява на 30 млрд дол. Русия запазва спокойствие. Познава добре арабския свят. Знае как биха реагирали монархиите от Персийския залив, които не са във възторг от амбициите на Ердоган и решителността му да се наложи като водещ в Дамаск. Явно и в тази посока Москва ще бърза бавно и ще мери стъпките си внимателно. А дали сирийският пасианс на Ердоган ще излезе, предстои да се наблюдава.
