/Поглед.инфо/ “Ако не бях видял със собствените си очи, никога не можех да повярвам, че за десет години русите не само са извели от мрака на невежеството и униженията стотици хиляди хора и не само са ги научили на грамотност, но са възпитали у тях чувство на човешко достойнство. Всички техни старания са насочени към благото на собствения народ, и в еднаква степен към благото на другите народи.”

Рабиндранат Тагор

Подготви Христо Георгиев

Страницата, в която ще надникнем днес, е малко позната. За склонните да идеализират монархията, които не са малко, ще бъде и доста неприятна. По много причини. От една страна ще се разкрие една нейна страна, която няма как да се харесва на най-върлите й привърженици. С векове европейските монархии са държали народите си в безпросветност и мизерия. Това се случва и в страната, която е дала на света Пушкин и Лермонтов, Менделеев и Ломоносов. От друга страна, има още нещо не по-малко неприятно. Този път за мразещите болшевиките, които предпочитат да си заключат устите за него. Защото за това трябва да говорят със суперлативи за своите тъй неприятни врагове - болшевиките, които за десет години извършват нещо, за което на много държави са нужни столетия. Да образоваш народа си във всички сфери на живота, дори силно да го желаеш, е една от най-трудните и непосилни задачи в историята на човечеството. А в Русия това се случва за 10 години, след революция, след края на Първата световна война, в която загиват милиони руснаци, във време, когато те са боси, окъсани, огладнели и освирепели. Извършват го самите те.

Рабиндранат Тагор
За тези и много други “нещица” ни отваря очите един велик индийски писател, Рабиндранат Тагор (1861 - 1941), носител на Нобелова награда за литература за 1913 г. Той посещава Русия през 1930 г. във време, когато недоимъкът все още властва, и е поразен от това, което се върши за просвещението на руския народ. Въпреки, че едва ли не цял свят воюва с нея. И затова той написва възторжена книга с неадресирани писма за впечатленията си от Русия, частички от които ви предлагам днес. За Тагор Русия е пример, който Индия трябва да следва, за да се ограмоти и тя самата. Но той не си криви душата, наднича и в някои не съвсем приятни неща от живота в Русия. За него подхождат съвременните определения за антифашист и русофил. Писателят си отива от този обичан и ненавиждан от него свят само месец и половина след нападението на Германия над СССР. Но още преди това той произнася своята сурова присъда над фашизма: “Когато пиша тези редове, из Европа броди, показало зъби и извадило нокти, жестоко чудовище, което всява ужас и страх. Духът на насилието, плод на западната цивилизация, се пробуди от съня си. Той разлага човешката душа, отравя със зловонието си въздуха в целия свят. Не е ли виновен той за нашата безпомощност, за нашата беззнадеждна, безпросветна нищета?” (Стефания Димитрова, “Рабиндранат Тагор”.

Тези десет години, в които руското ръководство, начело със Сталин, прави повечето руснаци окати, са едни от най-значимите години в руската история. Поне според мен. Защото върху този неоспорим факт се опират най-големите успехи на Съветския съюз през 20-ти век във всяка една сфера на живота. Сложиха се и основите на прославената научно-техническа интелигенция, която изгради нова Русия и без която СССР щеше да загуби Втората световна война. Още в нейните окопи тя започна да работи и по... космически програми. И след само 10 години руснаците излетяха в Космоса. Корольов, Курчатов, Семьонов, Капица и други гениални учени израснаха именно в ония жестоки, но велики години след Първата световна война. Още един дребен факт - те започнаха да надничат в атомното ядро още през 1932 г.

През ноември 1926 г. великият индиец посещава България, която го посреща възторжено. Десетки хиляди души изпълват улиците на София и го засипват с цветя. Макар че е за съвсем кратко у нас, Тагор е “напипал” пулса на страната ни и произнася вълнуващи думи за българския народ: “Като виждам с каква симпатия ме посрещате, смятам, че ме приемате за свой поет и се чувствам в този момент като българин. ... Тук във вашата страна, аз празнувам пак рожден ден и идеалите ми намират пълен израз. Намерих в сърцата ви своето жилище.” (Стефания “Димитрова, “Рабиндранат Тагор”.

Предлагаме ви и два документа на токущо родилата се съветска власт, с които тя слага началото на края на неграмотността в Русия. Годините на известния феномен “ликбез” (ликвидация безграмотности). 

Рабиндранат Тагор, “Писма за Русия”, превод от руски Елена Николова, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, С., 1961 г.
Москва [...]Както и да е, аз дойдох в Русия. Бих смятал, че не съм достигнал съвсем целта на своя живот, ако не бях дошъл тук. Преди да съдиш лошо ли е или добро онова, което те са извършили тук, хвърля се в очи тяхната необикновена смелост. Религията съществува от памти века. Проникнала е в кръвта и плътта, пронизала е душите и мозъка на хората. Безкрайна верига би било изброяването на сградите, портите и пазителите, които са й принадлежали, и огромната сума данъци, които тя е получавала в продължение на векове. А те я изтръгнаха с корен, без да покажат някакво малодушие, страх, съмнение. Изметоха религията, за да разчистят място на новото. Възхищава ме вълшебството на европейската наука, способна да твори чудеса, но още повече ме поразява огромното дело, което виждам тук. Ако те само разрушаваха, не бих се учудил, защото достатъчно способности притежават да рушат, но аз виждам, че са запретнали ръкави и работят за да изградят на това огромно пространство нов свят. Трябва да бързат, защото целият свят е враждебно настроен към тях, всички са против тях. Те трябва колкото може по-скоро да си стъпят на краката. Длъжни са на всяка крачка да доказват, че онова към което се стремят, не е грешка, не е измама; те твърдо са решили да изминат едно хилядолетие за десет-петнадесет години. Тяхната икономическа мощ в сравнение с всяка друга страна е извънредно малка, но затова пък волята им е огромна. Революцията, която се извърши в Русия, се очакваше отдавна именно в тази страна. За нея се готвеха дълго време. Колко знайни и незнайни хора пожертваха живота си, търпяха непоносими страдания. Причини за революция има навред по земята, но те се концентрират само на отделни места. Ако в организма е нарушена обмяната на веществата това нарушение на редица места се съпровожда от отоци, зачервявания. Именно в Русия нещастните и слабите търпяха в нищета и безсилие непоносими страдания, причинени им от ония, в чиито ръце се намираха богатството и силата. Тъкмо в Русия бяха готови да разрешат това противоречие, като го унищожат напълно. Някога Френската революция заплашваше да помете това противоречие. Още тогава угнетените разбраха, че горчивината и оскърбленията на неравенството са повсеместни. Затова думите на Френската революция за свобода, равенство и братство се разнесоха далеч отвъд пределите на Франция, но отзвучаха. В ония дни лозунгите на руската революция станаха лозунги на целия свят. Сега на земята има само един народ, който мисли за интересите на всички хора, а не само за интересите на своята нация. Кой знае дали са вечни и тези лозунги. Но най-важен въпрос на съвременността е, че затрудненията на една нация са част от общочовешките страдания. Това не може да се отрече[…] На силните е свойствено високомерието. Силните се стремят да попречат отгоре на влиянието, което днес вдига нещастните, стремят се да спрат неговото разпространение, да го задушат. А всъщност те би трябвало най-много да се боят от страданията на угнетените. Но към тях са привикнали да се отнасят с презрение. Те не се боят да увеличат страданията на хората заради своите печалби и сърцата им не се свиват, когато измъкват двеста и триста процентови данъци от нещастните селяни, обричайки ги на глад. Те знаят, че в тия печалби е тяхната сила. Във всички излишества на човешкото общество се крие нещастие, но на това нещастие не може да се попречи отвън. Не може безкрайно да расте на единия полюс прекомерна сила, а на другата - прекомерно безсилие. Ако опиянението от собствената им сила не умопомрачаваше разполагащите с власт, те биха се изплашили от колосалните размери, които е достигнало това противоречие, защото подобно несъответствие е в разрез със законите на историческото развитие. Аз нямах ясна представа за болшевиките, когато получих покана да отида в Москва. Отвред чувах най-противоречиви изказвания за тях. Те ми вдъхваха известно съмнение, тъй като онова, което извършиха, бе извършено по насилствен път, но аз забелязах, че в Европа враждебното отношение към тях като че започна да отслабва. Мнозина ме насърчаваха, като чуваха, че заминавам за Русия. И дори от устата на някои англичани чух одобрителни отзиви за болшевиките. Казваха, че те са започнали изумителен експеримент. Но имаше и такива, които ме плашеха. Плашеха ми с това,че слабото ми здраве няма да издържи на техните ужасни условия на хранене и на липсата на възможности за почивка. Освен това мнозина твърдяха, че онова, което те ще ми показват, в общи линии ще бъде предварително подготвено. Ето защо трябва да призная, че пътуването в Русия на моята възраст и с моето здраве изглеждаше безразсъдно, но да не отида там, гдето се пренесоха най-големи жертви пред олтара на историята, би било недостойно от моя страна[…] Понякога размишлявах кой освен мен ще отиде да види как пред дверите на царството на непобедимата, силна със своето богатство западна цивилизация, Русия, без да обръща внимание на навъсените враждебни погледи на западните държави, разчиства място на ония, които придобиват сила, без да имат богатство. Ако те искат да унищожат богатството на богатите и силата на силните, ние няма какво да се боим и на какво да се гневим. Какво богатство и каква сила имаме ние! В света ние представляваме гладните и безпомощните. И ако някои казват, че се стремят да изправят слабите, как можем ние да им пожелаем да не успеят? Възможно е те да сгрешат, но нали не може да се каже и за техните противници, че няма да сгрешат. Време е да се заяви, че ако силата на угнетените не се пробуди, за човечеството няма спасение, защото могъществото на силните е нараснало неизмеримо - нажежената земя е окаляна чак до небето от техните черни дела. Днес угнетените са съвсем онеправдани, защото в единия полюс сега се трупа цялото обществено богатство, а на другия - безпросветната нищета.[…] Ето защо когато чух, че в Русия почти от нищо народното образование е взела такива гигантски размери, помислих си, че трябва да замина, дори ако моето немощно тяло не издържи на изпитанията. Те разбраха, че единственият път по който може да се даде сила на слабите е образованието. Хранене, здраве, спокойствие - всичко зависи от него. Само “въвеждането на ред” не дава нищо на ума, нито на сърцето. А у нас на него възлагаха всички надежди и затова не жалеха никакви средства! Аз съм човек възпитан в съвременна Индия и твърдо вярвах досега, че е невъзможно да се даде образование на 330 милиона души, за което не може да се вини никой друг, освен нашата злочеста съдба. Когато ми казваха, че тук образованието се разпространявало с мълниеносна бързина, аз предположих, че това образование е незначително: ще се научат малко да четат, да пишат и да смятат. Вярно е, че ако се пресметне колко хора обхваща, ще се получи солидна величина и това не е малко. Ако в нашата страна беше така ние бихме благославяли своите управници. Но тук аз виждам истинско образование, което може да възпита човека, а не празно зубрене на конспекти, за да се положи изпит за званието магистър[…] Бих бил щастлив, ако притежавах поне капка от оная неизтощима енергия, смелост, умение и самопожертвувателност при разпространяване на образователното дело, което наблюдавам тук. Колкото по-дребнав и нищожен е вътрешният духовен мир на човека, толкова по-голяма е необходимостта от материални средства. 25 септември 1930 г.

[...]Аз пристигнах в Русия с подобни плахи мисли и тук чух, че мащабите на разпространение на образованието сред селяните и всички трудещи се растат много бързо. Предполагах, че смисълът на това се заключава в обстоятелството, че в тукашните селски училища се работи повече отколкото у нас по първата част на буквара и най-много по втората. Предполагах, че по списъците на селяните ще мога да видя кой от тях умее да се подписва и да брои до десет.

Имай предвид, че революцията, отхвърлила царското самодържавие, е станала през 1917 г., т.е. изминали са само тринадесет години. През цялото това време е трябвало да се сблъскват с враждебно отношение както вътре, така и вън от страната. И никой не им помага в тежките им усилия по преустройство на държавната им система. Пътят им се затруднява и от огромните стари отживелици от предишното ненавистно управление. Народите на Англия и Америка са участвали пряко и косвено в революционното движение, чиято огромна вълна изтласка русите на пристана на новата ера. Икономическите им ресурси са незначителни, чуждестранните банки не са им давали кредит. Поради недостъчния брой фабрики и заводи производствената мощ на страната е била нищожна Ето защо, за да постигнат целта си, те са били принудени да продават най-необходимото. И въпреки всичко за тях е било неизбежно да поддържат най-непроизводителното учреждение в цялата държавна система - Военното министерство - макар че неговото поддържане е разточителство. Но в съвременната лихварска епоха всички държави са техни врагове, а арсеналите на тия държави са пълни.[…]

28 септември 1930 г.

Атлантически океан.

След пътуването из Русия днес се отправям за Америка. Но споменът за Русия и досега изпълва цялото ми същество. Причината е там, че другите страни, които съм посещавал, не са вълнували така моето въображение. Тяхната делова енергия е разединена между различни области на дейност - политика, болници, училища или музеи. А тук има единна цел, обхванала с тънката си мрежа на своите канали целия живот на страната, създала единен огромен механизъм, една велика личност. Единният стремеж е обединил всички.[…]

В Русия тези опити широко се прилагат, проникнали са във всичко. В Русия се чувства огромно раздвижване на човешката мисъл. Нито в една страна не съм видял такова широко разпространение на образованието, както тук; разликата е там, че в другите страни, [където] има образование, плодовете му жъне само онзи, който го получава. Тук образованието на всички се свежда до образоването на едного. Липсата на образование у отделния човек чувстват всички. С помощта на всеобщото образование те искат да постигнат успехи във всенародното дело за изграждане на колективен ум. Те са дейци от световен мащаб. Ето защо им е необходим голям ум, необходимо им е и истинско образование също в широки мащаби.

Те разпространяват образованието сред народа по различни пътища. Един от тях са музеите. Имат разнообразни музеи във всички градове и сила. Тези музеи не са пасивни[…], а са активни.

Навред в Русия е разпространен широко интересът към към изучаване на особеностите на отделните райони. Има около две хиляди такива образователни центрове, в които работят повече от 80 хиляди души. В тези центрове се изучава миналото на тези тия места, а също така миналите и настоящи икономически възможности. Освен това се върши изследователска работа за изучаване на производителните сили и на полезните изкопаеми в тези райони. Всички налични музеи, заедно с тези центрове, представляват извънредно важно средство за разпространение на всеобщото образование. Това широко разпространение на краеведението и свързаните с него музеи е един от главните начини за подем на всеобщото образование в съветската страна.[…]

Ако ти би узнала каква дейност развива тук музеят за изобразителни изкуства, разбира се, би ти харесала. В Москва се намира известното хранилище на картини, наречено “Третяковска галерия”. За една година - 1928-1929, са я посетили триста хиляди души. Зданието не може да побере всички хора, които желаят да посетят галерията. Затова се налага в навечерието на празничен ден да се правят списъци на посетителите.

Преди да се установи съветската власт през 1917 г., галерията са посещавали представители на богатите класи, високопоставени учени хора - онези, които те наричат буржоазия, т.е. хора, живеещи от чужд труд. Сега идват каменоделци, леяри, продавачи, шивачи и т.н., т.е. хора, живеещи от своя труд. Идват също така съветски воини, командири, студенти и селяни.

Техният мозък трябва постепенно да се приучи да разбира изкуството. Такива хора като тях, неуки, не могат от пръв поглед да проникнат в тайната на художественото майсторство. Те обикалят и разглеждат смутени накачените по стените картини. Ето защо почти във всеки музей има съответен ескурзовод. Ескурзоводите се подбират измежду състава на научните работници в музеите или подобни на тях държавни учреждения. Те не събират такса от посетителите.[…]

Като строят фабрики и заводи из цялата страна, те се стремят да издигнат работниците и вършат огромна работа, за да могат чрез полученото образование да направят понятно за тях изкуството на живописта. Те знаят, че онези, които не разбират изкуствата на живописта са варвари, а варварите са външно груби, но вътрешно слаби. Значително се е издигнала в Русия съвременната драматургия. През страшните, тежки гладни години, настъпили с революцията от 1917 г. те танцуваха, пееха, увличаха се по театър и това не противоречеше на огромната историческа драма, поставена от тях.

По театралните сцени на Русия се представят разнообразни форми на изкуството. Във всяка от тях постепенно се проявяват и творческите търсения на новото, на които никой не пречи. Революцията, изменила обществения строй, създаде безкрайно поле за нови творчески дерзания. Те не се боят от новото нито в обществения строй, нито в държавния, нито в изкуството.

Съветските революционери изтръгнаха из корен съществуващите векове религия и стар държавен строй, които потискаха ума и лишаваха от свобода техните душевни сили. Душата ликува, когато виждаш каква свобода е получил за толкова кратък срок този народ, така жестоко притесняван в миналото, защото нито един управник, не може да бъде по-голям враг от религиозния фанатизъм, унищожаващ свободата на човешката душа. Дори управник, властвуващ над техните поданици, не е в състояние така да осакати тяхната свобода.

Досега на всяка крачка се сблъскваме с този пример: управник, който се стреми да държи в робство поданиците си, поддържа с всички средства религията, заслепяваща човека[…] Съветската власт спаси своята страна от унижения, освободи я от гнета на духовното заробване, който й бе наложил самодържавието. Свещениците от различни страни я осъждат за това, но аз не мога да я осъдя. Атеизмът е нещо много по-добро от религията. Огромната тежест на царизма, на религията и потисничеството с цялото си бреме тегнеше върху плещите на Русия; който дойде тук, може да види със собствените си очи, какви огромни възможности са създадени, след като е отхвърлено това бреме.

3 октомври 1930 г.

Параход “Бремен”

Онези, които считат у нас политиката за безспорна сила, поддържат мнението, че изящните изкуства изнежвали човека. Затова писах и по-рано.

Руският цар е бил десетоглав самодържец. Неговата държава, подобно огромна змия, обхващала не малко територия и с шум се раздробявало всичко, което попадало в опасната примка на опашката й.

Изминаха почти 30 години откак революционерите влязоха в бой с неговото име. И когато императорът заедно със своя род потъна във вечността, неговите някогашни приближени започнаха да се държат предизвикателно. Вдъхновяваха ги и ги въоръжаваха чуждестранните империалисти. Както се разбира работата не е било лека. На хората, които принадлежаха към категорията на привилегированите и разполагаха с безгранична власт над селяните, внезапно бе отнето всичко. Започна грабеж, народът жадуваше да унищожи техните неоценими съкровища. В ония времена на анархия и произвол вождовете на революцията издадоха най-строг указ - в никакъв случай да не се докосват произведенията на изкуството. Студенти и професори, полугладни, боси и полуголи, организираха отряди, които извличаха от оцелелите дворци вещите, достойни за съхранение и ги предаваха в музеите[…]

Съветската власт унищожи частната собственост, но тя не унищожи варварски съкровищата, които от векове принадлежаха на народа. Тя се стреми да даде на онези, които открай време оряха земята, за да трупат богатства други, не само правото на земя, но и всичко, което е ценно в човешкия живот - всички блага и наслади. На животното му стига да бъде сито, а на човека много повече е необходимо изкуство, отколкото сила. И те разбраха това. Наистина, през годините на революцията бяха погребани много ценности, но музеите, театрите, библиотеките и концертните зали се запазиха и обогатиха още повече.[…] Революционерите са извадили съкровищата от църковните храмове, за да ги направят всеобщо достояние. Оставено е само необходимото за служба, а всичко останало е предадено в музеите. През годините на революцията, когато от всички страни е надвиснала страшна опасност от тиф, когато железопътните линии били разрушени, по цялата страна се създавали научноизследователски групи, които издирвали и събирали произведенията на древното изкуство. Колко ръкописи, колко картини, колко гравюри били измъкнати. И то само от храмовете и дворците. Но те съумели да оценят и всичко, което в миналото се потъпквало, защото е представлявало изкуството на простия народ. Те развиват в огромни мащаби дейност не само по събирането на картини, но и на народни сказания, песни и други видове народно творчество[…]. Какъв прекрасен пример даде съветската власт за това как образованието издига човека и целия народ. Тук има всичко: наука, литература, музика, живопис, т.е. много по-пълноценни възможности за получаване на образование, от онези с които разполага нашата така наречена интелигенция[…] Ако не бях видял със собствените си очи, никога не можех да повярвам, че за десет години русите не само са извели от мрака на невежеството и униженията стотици хиляди хора и не само са ги научили на грамотност, но са възпитали у тях чувство на човешко достойнство. Всички техни старания са насочени към благото на собствения народ, и в еднаква степен към благото на другите народи. Обаче последователите на общинската религия ги осъждат и наричат неверници. А нима религията е само в религиозните трактати, нима бог е само в двора на храма? А къде е богът на онези, които постоянно мамят хората?[…] 5 октомври 1930 г.

Декрет на Съвета на народните комисари “За ликвидиране на неграмотността сред населението на РСФСР”, 26 декември 1919

«Всяка наистина демократична власт в страната, където цари неграмотност и невежество, в областта на просвещението трябва да си постави за своя цел борбата срещу този мрак. Тя трябва да постигне всеобща грамотност в най-кратки срокове...».

А. В. Луначарски (Петроград, 1917)

На 26 декември 1919 г. Съветът на народните комисари (СНК) приема декрет “За ликвидиране нанеграмотността сред населението на РСФСР”. Декретът предвижда пълна ликвидация на неграмотността в цялата страна: от сега нататък цялото население на Съветска Русия на възраст от 8 до 50 години, което не умее да чете или да пише, е длъжно да се учи на грамотност на роден или на руски език по желание. След революционните събития през 1917 г. борбата за всеобща грамотност става една от решаващите предпоставки за коренни преобразувания в сферата на обществените отношения, на народното стопанство и културата. През декември 1917 г. в Народния комитет на просветата на РСФСР (Наркомпрос) е създаденизвънучилищен отдел под ръководството на Н. К. Крупская, една от чиито основни задачи става организирането на ликвидацията на неграмотността в страната. През май 1919 г.се свиква 1-ият Всеруски конгрес по извънучилищно образование. По инициатива на участниците на конгреса в Наркомпросае подготвен проект на декрета “За ликвидиране нанеграмотността сред населението на РСФСР”. Ликвидацията на неграмотността се разглежда като задължително условие за осигуряване на съзнателно участие на цялото население в политическия и стопанския живот на Русия.

През юли 1920 г. СНК създава Всеруска извънредна комисия по ликвидиране нанеграмотността (ликбез), подчиненана Наркомпроса. Комисиятавзима под свой контрол организирането на курсове за ликбез, подготовката на учители, издаването на учебна литература. Материална подкрепа, помощ на комисията в създаването на учебници оказват руските писатели М. Горки, Л. Н. Сайфуллина, поетите В. Я. Брюсов, В. В. Маяковски, Демян Бедни, а същоучените Н. Я. Мар, В. М. Бехтерев. През 1920–1924 г. са напечатани две издания на първия съветски масов буквар за възрастни на Д. Елкина, Н. Бугославска, А. Курска. В същите години се появяват “Работническо-селски буквар за възрастни”, на В. В. Смушкови “Буквар за работници”на Е. Я. Голант.

Осъществяването на държавната програма за ликвидиране на неграмотността протича в период на сложни икономически условия. Възстановяването на народното стопанство на Русия обаче настойчиво изисква повишаване на образователното и културното равнище на народа. За тези, които се обучават на грамотност, за цялото време на обучението работният ден се намалява с два часа при запазване на работната заплата. За организирането на занятия за обучение на неграмотни на органите на народната просвета се позволява да използват народни домове, църкви, клубове, частни домове, подходящи помещения във фабрики и заводи и в други учреждения. На Наркомпроса и на неговите местни органи се дава правото да привличат към обучението на неграмотни всички обществени организации, а също цялото грамотно население на страната като трудова повинност.

През 1925 г. ентусиасти в борбата с неграмотността се обединяват в доброволно общество “Долу неграмотността”, чиито местни отделения се създават из цялата страна. Обществото си поставя задачата за всяческо съдействие за провеждането на мероприятия за ликвидиране на неграмотността и слабата грамотност сред възрастното население на СССР: създават се училища, школи, групи, чиито членове водят индивидуална работа в обучаването на неграмотни, а провеждат също и широка политико-просветнадейност.

Всесъюзното преброяване през 1939 г. показва, че грамотността сред населението на възраст 8 години и повече в мащабите на цялата страна се приближава до 90%.

ttps://www.prlib.ru/history/619846

Ликвидиране на неграмотността в СССР

Кампанията за ликвидиране на неграмотността (от 1919 г. до началото на 1940-а г.) – масовото обучение за грамотност на възрастните и подрастващите, които не са посещавали училище – е уникална и е най-мащабният социален и образователен проект в цялата история на Русия.

Неграмотността, преди всичко - сред селското население, – е била страшна. Преброяването през 1897 г. показва,че от 126 млн. регистрирани при допитването мъже и жени грамотните сред тях се оказват само 21,1%. За почти 20 години след първото преброяване нивото на неграмотност почти не се е променило: 73% от населението (над 9 години) са били елементарно неграмотни. В това отношение Русия се е нареждала последна сред европейските държави.

В началото на ХХ век въпросътза всеобщо образование не само се обсъжда активно в обществото и в пресата, но и става задължителен пункт в програмите на почти всички политически партии.

Победилата през октомври 1917 г. партия на болшевиките бързо пристъпва към реализиране на тази програма: още през декември същата година в Наркоматана просветата на РСФСР (пръв народен комисар по просветата става А.В. Луначарски) есъздаден извънучилищен отдел под ръководството на Н.К. Крупская (от 1920 г. – Главполитпросвета).[…]

В декрета, подписан от председателя на СНК В.И. Улянов (Ленин) се заявява следното: всеки населен пункт, където количеството на неграмотните еповече от 15, е длъжен да открие училище за ограмотяване, т.е. пункт да ликвидиране на неграмотността –”ликпункт”, обучението продължава 3-4 месеца. Препоръчва се за ликпунктове да се приспособяват всевъзможни помещения[…]

През ноември 1920 г. в 41 губернии на Съветска Русия работят примерно 12 хил. училища за ограмотяване, но тяхната работа не е напълно уредена, не достигат нито учебници, нито методики: старите азбуки (главно детски) категорично не са годни за новите хора и новите нужди. Не достигат и самите ликвидатори: от тях се изисква не само да обучават по основи на науките, но и да разясняват целите и задачите на строителството на съветското стопанство и култура, да водят беседи на антирелигиозни теми и да пропагандират и разясняват елементарните правила на личната хигиена и правилата на социално поведение.

Ликвидацията на неграмотността нерядко среща съпротива от страна на населението - преди всичко от селското. Селяните, особено в отдалечените краища и в “националните райони”, така си и остават ”в тъмнина” (куриозни причини за отказ от обучение се приписват на народите на Севера: те смятали, че си струва да учиш елена и кучето, а човек и сам ще се оправи).

Освен това, покрай всякакви поощрения за учащите се: тържествени вечери, раздаване на дефицитни стоки, има и немалко наказателни мерки, “прекалени на места” - назидателни съдебни процеси, – “агитсъдилища”, глоби за пропускане на уроци, арести. Въпреки това работата върви.

Още в първите години на съветската власт започва създаването на нови буквари.От първите учебници особено се забелязва основната цел на ликбеза - изграждане на човек с ново съзнание. Букварите са най-мощно средство заполитическа и социална пропаганда: учат се да четат и пишат по лозунги и манифести. Сред тях са например: ”Заводите са наши”, ”Ние бяхме роби на капитала... Ние строим заводи”, “Съветите въведоха 7 часа работа на ден”., “Миша има запас от дърва. Миша ги купи в кооператива”,“Децата имат нужда от ваксина срещу шарка”, “Сред работниците има много охтичави. Съветите дадоха на работниците безплатно лечение”. По този начин първото, което научава предишният “тъмен” човек – то е, че дължи всичко на новата власт: и политическите права, и здравеопазването, и битовите радости.

През 1920–1924 г.излизат две издания на първия съветски масов буквар за възрастни... отпред - с известния лозунг” “Ние не сме роби, робите не сме ние”.

Масовите вестници и списания започват да издават специални приложения за слабо грамотни. В такава притурка в първия брой на сп. “Селянка” (1922 г.) в популярна форма e изложено съдържанието на декрета за ликбез от 1919 г. 

Кампания по ликбез се провежда активно и в Червената армия: нейните редове в значителна степен се попълват от селяни, а те в масата си са неграмотни. В армията също се създават училища за неграмотни, провеждат се многочислени митинги, беседи, четене на вестници и книги на глас. [...] Според спомените на С.М. Будьони, на гърба на кавалеристите, отиващи на предната линия, комисарят закрепвал лист хартия с букви и лозунги “Бий Врангел!” и “Бий гадовете!”. В резултат на кампанията за ликбез в Червената армия...: “от януари до есента на 1920 г. придобиватграмотност над 107,5 хил. бойци».

https://lhistory.ru/statyi/likvidaciya-bezgramotnosti-v-sssr

Превод от руски Велиана Христова

* Черно на бяло