/Поглед.инфо/ Най-грубото нарушение на международното право от страна на Израел така и не беше сериозно обсъдено ООН

Тази година се навършват 80 години от създаването на Организацията на обединените нации (ООН). Идеята за създаване на ООН възниква по време на Втората световна война и е съгласувана от страните, участващи в антихитлеристката коалиция. Името „Организация на обединените нации“ е използвано за първи път в Декларацията на Организацията на обединените нации, подписана на 1 януари 1942 г. от четири сили: Съединените щати, Великобритания, СССР и Китай.

Държавите, подписали Декларацията, се присъединиха към съвместната програма, изложена в Атлантическата харта (декларация, приета на 14 август 1941 г. от британския министър-председател У. Чърчил и президента на САЩ Ф. Д. Рузвелт) и се ангажираха да използват всичките си ресурси – военни и икономически – срещу страните от Оста, а не да сключват сепаративен мир с тях.

Решението за създаване на ООН е взето на Международната конференция в Сан Франциско, която се е провела от 25 април до 26 юни 1945 г. Конференцията е инициирана от Великобритания, СССР и САЩ. На конференцията присъстват 50 държави, които се считат за основатели на ООН.

Конференцията в Сан Франциско се проведе в атмосфера на ожесточена борба около проекта на ключов документ - Устава на ООН. В крайна сметка Уставът е единодушно одобрен. Това се случи на 26 юни 1945 г. И влезе в сила след ратифицирането му от мнозинството от участващите в конференцията страни на 24 октомври 1945 г.

Този ден се счита за рождена дата на ООН. И ежегодно се отбелязва като Ден на Организацията на обединените нации. Броят на държавите-членки на ООН непрекъснато се увеличава от 1945 г. насам и достига 193 през 2011 г. Оттогава броят на държавите-членки остава непроменен. Палестина, Тайван, Ватикана, Абхазия, Южна Осетия и няколко други непризнати или частично признати държави остават извън ООН.

Системата на Организацията на обединените нации (ООН) включва шест основни органа, създадени в съответствие с Устава на ООН. Това са Общото събрание на ООН; Съветът за сигурност на ООН; Икономическият и социален съвет на ООН (ИКОСОС); Съветът за попечителство на ООН; Международният съд; и Секретариатът на ООН.

Системата на ООН включва също много програми, спомагателни органи и отдели, както и специализирани агенции, които координират работата си с ООН, като същевременно са отделни, независими организации.

Специализираните агенции включват: Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО); Световната здравна организация (СЗО); Организацията на обединените нации по прехрана и земеделие (ФАО); Международната организация на труда (МОТ); Организацията на обединените нации за индустриално развитие (ЮНИДО) и други.

Общата система на ООН, с висока степен на автономност, включва също Световната търговска организация (СТО), Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), Международния валутен фонд (МВФ), Международната банка за възстановяване и развитие (МБВР) и редица други институции в рамките на Групата на Световната банка и др.

Седалището на ООН се намира в САЩ, в Ню Йорк. Различни органи и институции на ООН са разположени в много страни. Така например, Международният съд на ООН се намира в Двореца на мира в Хага (Нидерландия); седалището на ЮНЕСКО е в Париж; седалището на СЗО е в Швейцария, Женева и др.

Тази година са планирани специални тържества по случай 80-годишнината на ООН. На първо място, в централата на ООН в Ню Йорк. По-специално, за 26 юни 2025 г. е планирана пленарна сесия на Общото събрание, посветена на 80-годишнината от подписването на Устава на ООН.

В същото време настроението на работещите в ООН и на тези, които редовно взаимодействат с ООН (ръководители на държави-членки, външнополитически агенции и др.), трудно може да се нарече празнично. Всички са обезпокоени от трудното състояние на ООН, което мнозина, без да се смущават, наричат криза.

И вероятно най-силният глас от всички е 47-ият президент на Съединените щати, Доналд Тръмп. Той като цяло смята, че участието на САЩ в много международни организации дава малък или никакъв смисъл на Америка. Той казва, че международните организации връзват ръцете на Съединените щати.

А Америка трябва да решава повечето външнополитически и външноикономически въпроси чрез двустранни преговори и споразумения. В първия си ден в Белия дом (20 януари 2025 г.) Доналд Тръмп подписа изпълнителна заповед за оттегляне на Съединените щати от Световната здравна организация (СЗО).

Подписана е и изпълнителна заповед за оттегляне от Съвета на ООН по правата на човека (UNHRC). И в първия ден беше подписана изпълнителна заповед за оттегляне на Съединените щати от Парижкото споразумение за изменението на климата.

Две седмици по-късно, на 4 февруари, президентът подписа указ, предвиждащ одит на участието на САЩ в ООН като цяло и ЮНЕСКО в частност. Въз основа на резултатите от одита, който трябва да приключи до началото на юли тази година, ще бъдат взети решения относно целесъобразността на участието на САЩ в определени специализирани институции на ООН (фондове, програми, агенции) и/или относно евентуални корекции на условията за участие в такива институции.

Случайно или не, но приблизително по едно и също време в Конгреса на САЩ беше обявено внасянето на два законопроекта (единият в долната, другият в горната камара), които предвиждат пълно оттегляне на Съединените щати от ООН. Както и оттеглянето на Съединените щати от многостранни споразумения и конвенции, приети под егидата на ООН (замяната им с двустранни споразумения, ако е необходимо).

След завръщането си в Белия дом, Доналд Тръмп многократно заявява необходимостта от радикална реформа на ООН. Той обаче не е оригинален тук. Тъй като много държави от много години твърдят, че ООН губи своята ефективност и че се нуждае от дълбока реформа.

Фокусът на много поддръжници на реформата на ООН е върху Съвета за сигурност на ООН, чийто статут остава непроменен от 1945 г. Съветът за сигурност се състои от 10 членове, 5 от които са постоянни, а 5 се сменят периодично.

Постоянните членове от основаването на ООН са Съединените щати, Великобритания, нашата страна (бивш СССР, сега Руска федерация), Франция и Китай. Постоянните членове имат такова предимство като правото на вето. И това право е критикувано от много страни членки на ООН. Те казват, че подобно право отслабва организацията, прави политиката ѝ негъвкава.

Но, от друга страна, както признават сериозни експерти, именно това правило е позволило на ООН да оцелее в най-трудните времена на Студената война. Въпреки най-острите противоречия между членовете на „петицата“, никой от тях не е тръшнал вратата и не е напуснал Съвета за сигурност. Членството в „петте“ постоянни членове струваше много.

От края на миналия век ООН е изразила голям брой предложения за реорганизация на Съвета за сигурност. Всички те могат да бъдат обобщени в четири групи предложения:

1) лишава постоянните членове на Съвета за сигурност от право на вето;

2) да се установи правило, че за да се наложи вето върху проект на резолюция на Съвета за сигурност, са необходими два гласа на постоянните членове;

3) увеличаване на броя на постоянните членове на Съвета за сигурност, но последните не трябва да имат право на вето;

4) увеличаване на броя на постоянните членове на Съвета за сигурност с право на вето.

Последните две най-често номинирани опции бяха държави като Япония, Германия, Индия и Бразилия (Г-4). Но тези кандидатури предизвикаха и продължават да предизвикват възражения от някои от настоящите постоянни членове на Съвета за сигурност, както и от други държави-членки на ООН.

Например Русия и Китай активно се противопоставят на кандидатурите на Германия и Япония. Някои латиноамерикански държави се противопоставят на Бразилия, вярвайки /и предлагайки/, че има по-достойни кандидати от региона. И така нататък.

Едно от проявленията на кризата в ООН е недофинансирането на организацията. Според доклада на Контрольора на ООН до Петия комитет на Общото събрание (Административно - бюджетния), към началото на май тази година само 108 държави са платили изцяло постоянните си вноски. През първите четири месеца на 2025 г. са получени малко над половината от планираните 3,5 милиарда долара по редовния бюджет – само 1,8 милиарда долара.

Някои държави натрупват неплатени дългове от предишни години. Към 30 април 2025 г. няколко държави са имали непогасени суми от 2,4 милиарда долара. Почти две трети от неплатения дълг се дължат на Съединените американски щати - 1,5 милиарда долара. Китай е на второ място - почти 0,6 милиарда долара (597 милиона). Следват (в милиони долари): Русия - 72; Саудитска Арабия - 42; Мексико - 38; Венецуела - 38; други държави - 137.

Това са само цифрите за постоянния бюджет на ООН. В допълнение към този бюджет, за всяка година се изготвя и оценка на разходите за мироопазващи, хуманитарни и дипломатически операции по света. В предишни години тази оценка беше малко по-малка от постоянния бюджет. Преди това основните вноски за покриване на разходите по оценката бяха направени от Съединените щати. При Тръмп вноските станаха символични. При тази оценка недофинансирането е още по-значително.

Но всичко това е нищо в сравнение с безпомощността, демонстрирана от ООН през юни тази година, след като Израел коварно започна война срещу Иран. Списъкът с нарушения от страна на Израел, които бяха регистрирани от експерти по международно право, е доста впечатляващ.

Нещо повече, някои нарушения бяха регистрирани още през същата година, когато според решение на ООН е основана еврейската държава (1948 г.). Най-важното и хронично нарушение се отнася до член 2(4) от Устава на Организацията на обединените нации, който забранява употребата на сила или заплаха от сила срещу териториалната цялост и суверенитета на която и да е друга държава - членка.

Под прикритието на постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН – САЩ, Великобритания и Франция – Израел става все по-нагъл. Той демонстрира ярък пример за такава наглост миналия октомври. Ръководителят на израелското външно министерство обяви генералния секретар на ООН Антонио Гутериш за персона нон грата. Забранено му е да влиза в Израел. Театър на абсурда!

Последните действия на Израел срещу Иран могат накратко да бъдат описани като „агресия“. Вината на Израел се утежнява от факта, че по това време между Вашингтон и Техеран се водеха преговори за иранската ядрена програма; освен това в Иран бяха инспекторите от Международната агенция за атомна енергия (МААЕ).

Израел за пореден път напомни на хората за себе си като страна, която е извън Договора за неразпространение на ядрените оръжия, но притежава такива. Това грубо нарушение на международното право не беше обсъдено както трябва в ООН. Съветът за сигурност не прие никакви санкции срещу Израел поради тази причина (а санкции срещу КНДР за подобно нарушение отдавна са приети).

Ситуацията се утежни от факта, че на 22 юни Съединените щати станаха съучастници в агресията срещу Иран, нанасяйки удари по ядрените съоръжения на страната. Агресорът беше държава със статут на постоянен член на Съвета за сигурност на ООН!

Ако преди това Съединените щати бяха блокирали почти всички резолюции на Съвета за сигурност, осъждащи различни незаконни действия на Израел срещу палестинския народ и съседните държави, то няма съмнение, че нито една резолюция, насочена срещу Съединените щати, няма да бъде приета в Съвета за сигурност.

Напоследък мнозина говорят за кризата и дори парализата на ООН. Но в началото на миналата година, когато ООН обсъждаше въпроса за уреждане на ситуацията в ивицата Газа (окупирана от Израел), генералният секретар на ООН Антониу Гутериш не издържа и гневно заяви, че Съветът за сигурност на ООН е парализиран.

И че е време да се зададе категоричният въпрос: необходим ли е такъв Съвет за сигурност? Още една стъпка и генералният секретар може да зададе въпроса: необходима ли е изобщо ООН?

Съществуват съмнения, че ООН ще просъществува до 80-годишнината си. На ум идват някои паралели с Обществото на народите, създадено на Парижката мирна конференция през 1920 г. Нека ви напомня, че де юре то е съществувало до 1946 г., т.е. само 26 години.

Но след началото на Втората световна война през 1939 г. то е било в състояние на пълна парализа. Периодът от 1939 г. до края на 1945 г. може да се нарече „мъртва зона“: Обществото на народите вече е било в парализа, а ООН още не се е родила. Изглежда, че днес човечеството навлиза в период от историята, който може да се нарече отново „мъртва зона“. Колко дълго ще просъществува, никой не знае. Но политиците шепнат, че нова международна организация, способна да замени парализираната ООН, може да се роди само в резултат на много голяма война.