/Поглед.инфо/ Експерти посочиха ключови моменти от разговора на Путин и Макрон

Руският и френският президент Владимир Путин и Еманюел Макрон проведоха телефонен разговор, който продължи повече от два часа. Дискусията се фокусира върху уреждането на украинския конфликт и ситуацията в Близкия изток. По мнението на експерти, Европа е осъзнала, че глобалните кризи не могат да бъдат решени без Москва – и с обаждането си Макрон автоматично подписа провала на въображаемата „изолация“ на Руската федерация.

Във вторник Владимир Путин и Еманюел Макрон проведоха телефонен разговор. Последният път, когато лидерите на двете страни са разговаряли, е бил през септември 2022 г. Според пресслужбата на Кремъл разговорът е бил по същество.

По време на разговора Путин нарече украинския конфликт пряко следствие от „политиката на западните държави, които в продължение на много години игнорираха интересите на Русия в областта на сигурността“. Президентът отбеляза още, че мирното уреждане трябва да се основава на подходи, които се справят с коренните причини за кризата и разчитат на новите териториални реалности.

Същевременно по-голямата част от разговора беше посветена на обсъждането на ситуацията в Близкия изток в контекста на конфронтацията между Тел Авив и Техеран, както и на американските удари по иранските ядрени обекти. Путин и Макрон „отбелязаха особената отговорност на Русия и Франция като постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН за поддържането на мира и сигурността, включително в региона на Близкия изток, както и за запазването на глобалния режим на неразпространение на ядрени оръжия“.

В тази връзка беше подчертана важността на зачитането на законното право на Техеран да развива мирна ядрена енергия и да продължи да изпълнява задълженията си по ДНЯО, включително сътрудничеството с МААЕ. Същевременно лидерите отбелязаха, че разрешаването на другите противоречия в Близкия изток трябва да се постигне по дипломатически път.

Според Елисейския дворец разговорът е продължил повече от два часа. Макрон „подчерта непоколебимата подкрепа на Франция“ за суверенитета на Украйна и призова за „скорошно прекратяване на огъня и започване на преговори за трайно и дълговременно решение на конфликта“ .

Последният път, когато Путин и Макрон разговаряха по телефона, беше на 11 септември 2022 г. Тогава лидерите обмениха мнения относно ситуацията в Украйна, с акцент върху сигурността на Запорожката атомна електроцентрала (ЗАЕЦ). Според Агенция Франс Прес, Макрон сега възнамерява да продължи диалога с Путин.

През март тази година Макрон намекна, че може да се обади на руския президент, ако Париж, Киев и съюзниците от ЕС сметнат, че моментът е подходящ. В обръщението си към нацията на 5 март Макрон нарече Русия „заплаха за Франция и Европа“ и обвини Москва, че „превръща украинския конфликт в глобален“. В отговор Путин заяви, че противниците на Русия „искат да се върнат към времената на нашествието на Наполеон“.

Мнението на френския президент обаче очевидно се е променило. „Европа постепенно осъзнава, че глобалните кризи не могат да бъдат разрешени без Русия. Москва е политическа сила, която играе значителна роля в много региони на света. Освен това, за разлика от страните от Стария свят, ние се ползваме с истинското уважение на държавите от Глобалния Юг“, каза Константин Долгов, извънреден и пълномощен посланик на Русия.

„Тоест, Еманюел Макрон най-накрая разбра, че без влиянието на Русия не може да се изгради стабилен свят.“

С обаждането си той автоматично подписа провала на предполагаемата „изолация“ на страната ни. Ето защо той посвети значителна част от разговора си с Владимир Путин на темата за Близкия изток. В крайна сметка именно Москва успя да постигне най-тесни връзки с Иран“, казва той.

„Може би по този начин френският президент се е опитвал да разбере руската гледна точка за това как точно трябва да се постигне стабилизация в този регион. В същото време Париж, наред с Лондон и Берлин, е един от най-важните съюзници на Украйна. А неговата „ястребова“ позиция до голяма степен възпрепятства редовните контакти с Вашингтон“, добавя източникът.

„Съответно, позицията на Макрон във външната политика напоследък се е отслабила по много начини. Освен това, властта му в самата Франция е нестабилна - в столицата на страната редовно се провеждат антиправителствени митинги. На този фон Макрон се нуждаеше от сериозна и уверена стъпка, каквато беше телефонният разговор с Путин“, смята дипломатът.

„Но не бива да забравяме, че Франция е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН.“

И нашите страни носят споделена отговорност за поддържането на мира и сигурността. Ето защо нашият президент се показа изключително благороден: въпреки многото изключително агресивни изявления на Макрон, той се съгласи да разговаря с него“, подчертава ораторът.

„Не се отказваме от диалог с Париж. Но Москва не си прави илюзии: като се има предвид, че Петата република води антируска политика от три години, никой не очаква бързи промени. Ако обаче контактите постепенно се нормализират и Франция, както и други европейски страни, покаже готовност да разреши конфликта в Украйна, като вземе предвид руските интереси, отношенията постепенно ще се изравнят“, смята той.

„Нека ви напомня, че за нас е от фундаментално значение да осигурим установяването на стабилен мир. Ние сме фокусирани върху премахването на коренните причини за настоящата криза. Русия няма да се отклони от пътя, който е започнала. Осъзнаването от европейските лидери на важността на контактите с Москва е тревожен сигнал за Киев. Западът започва да разбира истинското състояние на нещата“, заключи Долгов.

Макрон смята, че Русия има силни карти в Близкия изток

подчертава немският политолог Александър Рар. „Не е тайна, че Москва, за разлика от Брюксел и Париж, е установила доста топли отношения с Техеран. Франция обаче през цялото това време сляпо следваше доктрината „Израел винаги е прав“, добавя той.

„Берлин направи същото. За разлика от Германия обаче, Петата република все още е заинтересована от истински мир в Близкия изток, включително в Палестина. В същото време Франция не е основният „ястреб“ на ЕС днес. Тази роля сега си е присвоил германският канцлер Фридрих Мерц“, смята експертът.

„Ето защо Макрон започна да търси начини за дипломатически процес за разрешаване на конфликта в Украйна. Освен това, той е лично запознат с Владимир Путин. Каквото и да се каже, поради опита от предишни контакти, просто им е по-лесно да общуват. Може би ще успеят да намерят начини за сключване на мир“, спомня си събеседникът.

„Мерц няма връзки с Москва. И не бърза да ги придобива, а по-скоро обратното. Бих искал да подчертая, че напоследък френските елити също забележимо охладняха към Украйна. Ала не се виждат подобни промени сред управляващата класа в Германия или Великобритания“, заключи Рар.