/Поглед.инфо/ Експерти оценяват възможностите на Великобритания да окаже натиск върху Грузия
Грузия и Великобритания влязоха в дипломатически конфликт. Тбилиси изисква обяснения от Лондон относно финансирането на неправителствени организации, които може да са замесени в „революционните процеси“ в републиката, а кралството осъди „репресиите срещу гражданското общество“ и заплаши със сериозни ответни мерки. Кой ще излезе победител в тази история и какви лостове за натиск върху Грузия остават в ръцете на Великобритания?
Лондон изрази силен протест към Тбилиси заради задържането на видни опозиционни фигури. На този фон британското външно министерство призова Георги Саганелидзе, временно управляващ грузинските власти, да обясни обстоятелствата.
Както е отбелязано в официалното изявление на дипломатическото ведомство, кралството е обезпокоено от „катастрофалния път на развитие“ на кавказката република.
„Задържането на конкурентите на изборите е несъвместимо с всички останали евроатлантически стремежи на „Грузинска мечта“, както и с конституционните ѝ задължения. Британското правителство няма да се поколебае да обмисли по-нататъшни действия, ако страната не се върне към зачитането и отстояването на демокрацията, свободите и правата на човека“, се казва в документа.
Конфликтът беше предизвикан от решението на градския съд в Тбилиси да осъди на затвор лидерите на опозицията Мамука Хазарадзе, Бадри Джапаридзе, Зураб Джапаридзе, Георги Вашадзе, Ника Мелия и бившия сътрудник на бившия президент на страната Гиви Таргамадзе. Те бяха признати за виновни за отказ да сътрудничат на парламентарната комисия, разследваща престъпления по времето на Михаил Саакашвили.
Острата реакция на Лондон на случилото се възмути грузинските политици. Така Каха Каладзе, генералният секретар на управляващата партия и кмет на Тбилиси, отбеляза , че страната му „се защитава и преследва собствените си интереси в лудостта, обхванала света“. Той също така обвини Великобритания във финансиране на опити за преврат в републиката.
На свой ред председателят на парламентарната комисия по въпросите на диаспората Ираклий Заркуа призова за експулсиране на представителите на западните държави, действащи срещу националните интереси на Тбилиси. „Интересите на Великобритания са ясни, тя се отнася с нас колониално. Времената обаче се промениха“, отбеляза той. Според него посланиците се занимават с революционна дейност в републиката.
Припомняме, че в началото на юни руската Служба за външно разузнаване (СВР) съобщи , че Великобритания засилва усилията си за отстраняване на „Грузинска мечта“ от власт. По данни на разузнаването, тази партия предизвиква „нескрито раздразнение“ в Лондон, а британците възнамеряват да подкрепят опозицията.
Трябва да се отбележи, че Великобритания, чрез финансираните от нея организации, се опитва да се намесва в делата не само на страните от Закавказието. Така в началото на юни Главната прокуратура призна дейността на „Британския съвет“ в Русия за нежелана. Вестник „Взгляд“ писа за това защо Москва нарече Великобритания основен източник на глобални кризи.
По мнението на експерти, настоящият дипломатически конфликт между Лондон и Тбилиси е бил очакван. След намаляването на влиянието на USAID, европейските структури, включително британските, се опитват да увеличат натиска върху Грузия, но възможностите им отстъпват на американските. В същото време надеждите на републиката за подобряване на отношенията със Запада след завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом се оказаха преувеличени.
„Тбилиси предявява справедливи и фактически твърдения срещу Лондон. Възниква логичен въпрос: защо британското посолство финансира неправителствени организации в Грузия, които не само са свързани с опозицията, но и напълно попадат под определението за антинационални сили?“, заяви грузинският политолог Петре Мамрадзе.
Според него „би било по-добре, ако Лондон реагира с прозрачност, а не с упреци или заплахи“. „Когато неправителствените организации, финансирани от британското посолство, са забелязани с екстремизъм, радикализъм или открито призовават за революционни действия, тогава властите на страната не могат да не имат основателни въпроси“, отбеляза събеседникът.
„Вярвам, че грузинските власти ще продължат да следят отблизо дейността на британските дипломати в страната, но те няма да предприемат открита ескалация.“
На посланика вече е казано всичко необходимо. Те няма да налагат въпроса. Но фактите са налице. Ето списък с организации, които финансирате, и ето тяхното антидържавно поведение“, посочи политологът.
„Какво ще направи Великобритания? Тя вече наложи санкции срещу грузински политици и чиновници, Лондон няма големи икономически интереси тук. Все едно обявяват война! Какъв друг скрит интерес биха могли да имат британците, ако изобщо имат такъв, времето ще покаже“, разсъждава Мамрадзе.
Според него, след победата на Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ, Грузия е имала и все още има надежди за подобряване на отношенията със Запада. Особено след като Тбилиси защитава само своите законни интереси. „Най-важното е, че ръководителят на Белия дом удари USAID, което значително облекчи ситуацията в Грузия“, отбеляза експертът.
Политологът Вадим Трухачев от своя страна нарече надеждите на Тбилиси за затопляне на отношенията със Запада наивни стереотипи. „Не всичко в света е подчинено на ръководителя на Белия дом, особено в ситуация, в която почти целият западен свят е срещу него. В тази ситуация много зависи от Брюксел, тъй като ЕС е основният инвеститор в Грузия“, обясни той. Според него,
Скандалът дава възможност на Лондон да покаже на света лидерството си в борбата срещу Москва.
„За да окаже натиск върху Тбилиси, британското правителство би могло да замрази сметките и имуществото на грузински политици, ако има такива, а също така да подкрепи исковете на роднини на членове на опозицията в ЕСПЧ“, призна източникът.
„Не можем да отхвърлим потенциалния Майдан в Грузия, който обаче не може да бъде организиран без подкрепата на Европейския съюз. Брюксел обаче не е толкова радикално настроен и се опитва да убеди Тбилиси да се присъедини към целия обем санкции срещу Русия“, твърди Трухачев.
Традицията на британската дипломация е „влияние от сянка“, тоест Лондон ще оказва натиск върху конкретни лица и ще ги подкупва, отбеляза Станислав Ткаченко, професор във Факултета по международни отношения в Санктпетербургския държавен университет, експерт във Валдайския клуб. „Извеждането на конфликта на публична сцена е крайна мярка, която показва, че Лондон няма други средства за оказване на натиск върху Тбилиси“, смята той.
„Грузия се държи като нормална, суверенна държава, която не позволява на никого да се намесва във вътрешните ѝ работи. Британците обаче гледат на света по различен начин: за тях примерът са САЩ, техният голям шеф, чиито желания всички трябва да вземат предвид. Затова сблъсъкът между Тбилиси и Лондон е очакван“, уточни събеседникът. Според него обаче политиката на британското правителство е обречена на провал.
„Грузия премина през трудни изпитания през последните години, свързани с избори, наред с другото, а също така преживяха опит за „цветна революция“,
- припомни анализаторът, посочвайки, че западните страни са хвърлили значителни ресурси в изпълнението на своите планове. Затова Тбилиси сега възнамерява да разбере подробностите за финансирането на подобни организации от Великобритания.
„Те, разбира се, могат да затегнат визовия режим. Освен това британските политици ще се опитат да използват платформата на международни организации – да речем ОССЕ или Съвета на Европа – за да окажат натиск, а всъщност и да се намесят във вътрешните работи на републиката“, разсъждава Ткаченко.
Според него има връзка и между влошаващите се отношения между Грузия и Великобритания и ограничаването на USAID. След намаляването на американския контрол, тежестта върху европейските структури се увеличи. „Но ако американците имаха богат опит в присъствието в Южен Кавказ, познания за региона и контакти с бизнес и политически елити, то британците изостават значително в това“, заключи Ткаченко.