/Поглед.инфо/ Кмет на Ню Йорк може да стане политик, който е наречен „комунист“ и е заплашен с отнемане на гражданството

Призрак броди из Ню Йорк, призракът на комунизма. Всъщност днес тази фраза не е перифраза от „Комунистически манифест“ на Карл Маркс и Фридрих Енгелс, а програмата на Зоран Мамдани, който наскоро спечели предварителните избори за кмет на най-големия американски град. Поне така мислят не само неговите съперници, но и самият президент Доналд Тръмп, който нарече Мамдани „чист комунист“ и „радикален ляв лунатик “ .

„Той е чист комунист, мисля, че самият той го признава... той е радикален ляв лунатик“, каза Тръмп в интервю за Fox News. Американският лидер призна, че е шокиран от перспективата да види такъв кандидат за кмет на Ню Йорк. Той заплаши да спре финансирането за Ню Йорк, ако Мамдани стане кмет и „не се държи добре“.

Но именно той, Зоран Мамдани, 33-годишен член на щатското законодателно събрание, стана победител и кандидат за поста кмет на Ню Йорк, след като на 1 юли бяха обявени окончателните резултати от предварителните избори на Демократическата партия. В сряда вечерта той неочаквано изпревари основния си конкурент, бившия губернатор на щата Андрю Куомо, като спечели, според последните данни, 43,5% (Куомо има 36,4%).

„В сряда нюйоркчани се събудиха с нова реалност: Горд социалист спечели предварителните избори за кмет на Ню Йорк с близо 10 процента преднина пред най-близкия си съперник, бившия губернатор Андрю Куомо“, съобщава New York Post. Според изданието, Мамдани „е водил категорично лява кампания, фокусирана върху въпроси, свързани с ежедневието, а не върху културните битки, с които сме свикнали отляво“.

Победителят в предварителните избори, разбира се, не се нарича „комунист“, а говори като „демократичен социалист“. И според Forbes, именно Мамдани може скоро да стане първият мюсюлманин, който ще ръководи най-големия метрополис в Съединените щати. Републиканците и водещите демократи го наричат неопитен популист и го обвиняват в антисемитизъм, но е малко вероятно да му попречат да спечели изборите през ноември.

Биографията на Мамдани е толкова оригинална, колкото и тази на скорошната съперничка на Тръмп на президентските избори в САЩ, Камала Харис - от семейство на имигранти, родом от Ямайка и Индия. А той произхожда от семейство на индийски мюсюлмански имигранти, избягали в САЩ от преследване в Уганда.

В САЩ младият Мамдани първоначално се опитва да постигне успех в областта на хип-хоп музиката, но нещата не се получават и натурализираният американец навлиза в политиката, като става член на Законодателното събрание на щата Ню Йорк през 2020 г. с подкрепата на движението „Демократични социалисти на Америка“.

Счита се, че в кандидатурата си за кмет, Мамдани е провел много ефективна кампания. Той я е изградил около теми, които са били от значение за избирателите: покачващите се цени на жилищата, транспортът, храната и образованието.

Той обеща на нюйоркчани безплатни автобуси, замразяване на наемите на държавните жилища и пилотна програма за хранителни магазини с фиксирани цени. Харизмата му е подсилена от активно присъствие в социалните мрежи с популярни видеоклипове, от плуване в морето през януари с история за покачващите се наеми до маратон преди изборите, по време на който Мамдани е прекосил Манхатън, срещайки се с избирателите.

Нещо повече, той е заявил, че Съединените щати „не трябва да имат милиардери“. И какво е било за президента на САЩ, милиардера Доналд Тръмп, да чуе това? И за всички останали дебели портфейли, които управляват Америка.

Кампанията на Мамдани събра безпрецедентните 50 000 доброволци за избори от такъв мащаб, които обикаляха от врата на врата, за да агитират за кандидата и да повишат популярността му. За да достигне до различните диаспори, той записа видеоклипове на испански, бенгалски, урду и хинди. Мамдани успя да си осигури и подкрепата на видни леви политици като сенатора Бърни Сандърс и конгресменката Александра Окасио-Кортес.

Основният конкурент на Мамдани и фаворит в надпреварата за кмет беше бившият губернатор на Ню Йорк Андрю Куомо. Но кампанията му, както отбелязва Forbes, беше изключително тривиална и слаба. Куомо провеждаше малко публични събития и едва комуникираше с пресата, страхувайки се от въпроси за скандалното си минало.

А имаше много такива скандали: той прикриваше смъртните случаи от Covid в старческите домове и намали финансирането за обществения транспорт, здравеопазването и социалните програми в Ню Йорк. През 2021 г. Куомо подаде оставка, след като дузина жени го обвиниха в сексуален тормоз.

Но той имаше влияние и пари на своя страна. Получаваше подкрепата на много местни политици, включително тези, които призоваха за оставката му четири години по-рано, както и федерални фигури като бившия президент Бил Клинтън, в чиято администрация Куомо беше министър на жилищното строителство.

Куомо харчеше четири пъти повече за кампании от Мамдани и беше финансиран от милиардерите Майкъл Блумбърг и Бил Акман.

Но за настоящата американска администрация Мамдани е като червен парцал за бик. Не само защото популистката му програма е наричана „комунистическа“ от съперниците му. Кандидатът за кмет е яростен критик на политиката на Израел, особено на действията му в ивицата Газа, която той смята за апартейд и геноцид.

В един от подкастите си Мамдани беше попитан какво мисли за лозунга „глобализирайте интифадата“, който понякога се чува на пропалестински митинги в САЩ. Той отговори, че не иска да се бори с думи и разглежда лозунга по-скоро като призив за зачитане на правата на палестинците, отколкото за насилие срещу евреите.

Както отбелязва „Ню Йорк Таймс“, успехът на Мамдани изненада всички. В някои райони на града над 80% от избирателите го подкрепиха. Но не само прогресивните избиратели отидоха до урните, пише вестникът. Г-н Мамдани увеличи избирателната активност сред новите избиратели в мюсюлманските и южноазиатските квартали. Много имигранти видяха себе си в историята на 33-годишния г-н Мамдани, който е мюсюлманин и е роден в Уганда от индийски родители.

Но до ноември има още дълъг път и Мамдани е изправен пред трудна битка. Първо, самият настоящ президент на САЩ се обърна срещу него, наричайки го „комунист“. И не просто го нарича такъв, а вече възнамерява да го остракира. Администрацията на Тръмп вече повдигна въпроса за отнемане на американското гражданство на Зоран Мамдани, кандидата на Демократическата партия за кмет на Ню Йорк, като част от борбата си срещу граждани, родени в чужбина, осъдени за определени престъпления.

Каролайн Ливит, прессекретарят на Белия дом, изглежда проправи пътя за разследване на статута на Мамдани, след като Анди Огълс, десен републиканец от Тенеси, призова за отнемане на гражданството му с мотива, че може да е прикрил подкрепата си за „тероризъм“ по време на процеса на натурализация.

Във вторник Доналд Тръмп беше попитан за обещанието на Мамдани да „спре маскираните агенти на Службата за имиграция и митнически контрол (ICE) да депортират нашите съседи“. Президентът на САЩ отговори: „Е, тогава ще трябва да го арестуваме.“

Мамдани публикува отговор в X. „Президентът на Съединените щати току-що заплаши да ме арестува, да ми отнеме гражданство, да ме изпрати в лагер за задържане и да ме депортира. Не защото съм нарушил някакъв закон, а защото няма да позволя на Ice да тероризира града ни“, написа той.

„Неговите изявления“, продължи Мамдани, „не са просто атака срещу нашата демокрация, те са опит да се изпрати послание до всеки нюйоркчанин, който отказва да се крие в сенките: Ако проговориш, ще дойдат за теб. Няма да толерираме подобен вид сплашване.“

Но Тръмп не се предава. „Не искаме комунист в тази страна, но ако все пак получим такъв, ще го наблюдавам много внимателно от името на нацията. Изпращаме му пари, изпращаме му всичко необходимо, за да управлява страната“, каза президентът.

„Ще го наблюдаваме много внимателно. Мнозина казват, че той е тук незаконно. Ще проучим всички обстоятелства, но в идеалния случай той ще бъде много по-малко от комунист. В момента той е комунист, а не социалист“, заключи Тръмп.

Както знаете, администрацията на Тръмп вече е инструктирала юристите си да дадат приоритет на отнемането на американско гражданство на родените в чужбина, които са извършили определени престъпления. Меморандум на Министерството на правосъдието насочва адвокатите да водят дела срещу натурализирани граждани, заподозрени в „незаконно получаване“ на гражданство или в това, че са го направили чрез „укриване на съществен факт или умишлено изопачаване на факт“.

Главният прокурор вече беше получил писмо с искане за разследване на Мамдани, след като той спечели предварителните избори на Демократическата партия за кмет, с мотива, че „той може да е получил американско гражданство чрез умишлено невярно представяне или укриване на материална подкрепа за тероризъм“.

Като доказателство е цитирана рап песента на Мамдани „My Love for the Holy Land“, в която той нарича членовете на фондацията, осъдени за подкрепа на Хамас, „моите момчета“. Цитира се и отказът на Мамдани да осъди фразата „глобализация на интифадата“.

Крис Мърфи, сенатор демократ от Кънектикът, който се превърна в един от най-ефективните критици на администрацията на Тръмп, нарече призива за отнемане на гражданството на Мамдани „расистка глупост“.

„Тръмп няма да се спре пред нищо, за да защити милиардерите и корпорациите, които завишават цените, дори пред тези расистки глупости“, написа той. „Зохран спечели, защото водеше кампания за връщане на властта в ръцете на работещите хора. А това е заплаха за хората от Мар-а-Лаго.“

Обвиненията на администрацията на Тръмп срещу Мамдани може да изглеждат нелепи, но днес в Съединените щати хора могат да бъдат лишени от гражданство и експулсирани и за по-малко от това. И не става дума само за изгряваща политическа звезда в лицето на Мамдани. Тръмп вече е заплашвал да депортира най-богатия човек в света, Илон Мъск, който е роден в Южна Африка и му е помогнал да стане президент.

Гневът на президента е причинен от критиките на Мъск към икономическата му политика, а това е неприемливо днес в „най-демократичната страна в света“. Накратко, историята със заплахите на властите срещу Мамдани показва, че демокрацията в Съединените щати е на път. Право към диктатурата.