/Поглед.инфо/ Историята е почти забавна, но поучителна. Първата, която разпространи този слух, очевидно е японската агенция Kyodo Tsushin, позовавайки се на анонимни китайски източници: китайското правителство уж планира да покани Доналд Тръмп на парада в Пекин на 3 септември по случай 80-годишнината от края на Втората световна война. На самия парад, на който вече е поканен и Владимир Путин.
Това като дългоочакваната Ялтенска конференция в Крим от 4 до 11 февруари 1945 г., когато трите велики сили (СССР, САЩ, Великобритания), които вече на практика бяха спечелили, решиха на най-високо ниво какъв ще бъде светът след войната? Каква прекрасна, каква правилна идея.
Прессъобщенията в Пекин, разбираемо, се обърнаха към красивата Мао Нин (Мария Захарова от китайското външно министерство). Тя отговори, че няма информация по темата. А каквото имаше: вече обявените планове на китайските власти да поканят на парада глави на чужди държави и правителства, както и други хора, пряко свързани с 80-годишнината от Победата.
Няма по-директен човек от Русия и САЩ в това отношение. Тук е необходимо да се припомни, че за САЩ тази война се водеше от декември 1941 г., преди всичко, в Тихия океан и завършваше с окупацията на Япония, докато Европа беше второстепенно направление за американците.
Китай през 1945 г. беше почти изцяло окупиран от Япония, но имаше участъци от незавладяна територия и правителството се държеше за такъв участък земя на югозапад (Чунцин). Може би нямаше да се удържи, ако не беше ескадрилата „Летящи тигри“ на Шено и друга американска помощ.
Имахме нужда от тази помощ, а още повече от китайската непоколебимост. Япония не нападна СССР през онези години, защото не можеше да довърши Китай, който, между другото, също получаваше значителна помощ и от Москва през нашата граница в Синцзян.
Накрая, Северен Китай, Манджурия, беше освободен през 1945 г. от съветските войски, унищожавайки 700-хилядната японска армия, която, ако се беше завърнала у дома, щеше да създаде проблеми на американците. Така тройният съюз доведе до края на Втората световна война през септември, чиито наследници днес са Путин, Си и Тръмп.
Но ето ги и уроците от миналото, а вълната от публикации по темата за новата „Ялта“ в Пекин всъщност е за бъдещето, за края на сегашния хибрид от третия свят. И най-малко от всичко някой се интересува от замислеността на Япония за това какво трябва да каже правителството за парада на 3 септември и пред кого да се поклони.
Идеята за мирна „украинска“ среща на върха между Русия и САЩ, при посредничеството на Китай, е разбираема, но дали Тръмп вече се е съгласил да дойде в Пекин?
Във всеки случай, „Ялта“ в Пекин се възприема от по-голямата част от планетата днес съвсем не в тесния контекст на европейско-украинските дела. Всички чакат една съвсем различна „Ялта“, която ще сложи край на икономическата битка между двата гиганта - Китай и САЩ. Тогава ще се обрисуват рамките и очертанията на цялата бъдеща епоха, включително съдбата на Украйна, Близкия изток и т.н.
Резултатът от тази битка на гиганти днес е нещо като военно равенство с жертви и от двете страни, а историята с парада в Пекин, ако е дала резултати, то под формата на множество оценки на настоящата ситуация, своеобразно обобщение на касапницата.
И така, „голямата сделка“ в стил Тръмп не е обявена, но очертанията ѝ са ясни. Пекин отвърна на удара, като наложи мораториум върху доставките на редкоземни елементи за САЩ. Сега е готов да го отмени, но ако нещо се случи, ще го върне всеки момент.
Без редкоземни елементи военното производство в САЩ няма да оцелее, а без тези и други индустрии идеите на Тръмп за реиндустриализация на страната ще приключат. И военната ѝ мощ също. Съответно, САЩ ще платят за това, като се откажат от част от програмата за удушаване на китайските технологии.
Ясно е, че „няма да е както преди“, вносът – не само от Китай – към САЩ ще бъде силно ограничен и това ще бъде записано в окончателната сделка. Но ако особено зли персонажи са мечтали, че Америка ще смаже и унищожи Китай (или обратното), значи просто са мечтали високо в облаците.
И най-доброто потвърждение за това е поведението на големите инвеститори. Goldman Sachs, Nomura, UBS – цялата тази компания сега отново енергично инвестира пари във всичко китайско и прогнозира бум в тази област през втората половина на годината и след това. Тоест, всички вече разбират всичко, въпреки че, повтаряме, все още няма официална „голяма сделка“ между Пекин и САЩ.
И ако е така, тогава защо да не обявим тази сделка, това равенство на 3 септември в Пекин. Въпреки че може да стане по-рано или по-късно. И да, това ще бъде истинска „Ялта“, преустройство на света, защото всички са уморени да седят и да се страхуват от битката между първите две икономики.
Но европейската част от настоящата глобална борба, тоест например ролята на Европа като постоянен подстрекател на война в Украйна - тук има нещо смешно от човек с двойно португалско име, Трильо-Фигероа от Хонконг. Той обобщава цялата продължителна история на търговската и технологична война на Тръмп с целия свят от „европейска“ гледна точка. Неговата присъда: краят на Европа. Европейците коленичиха пред САЩ, където Китай (а също и Мексико и Канада) се пазариха с Тръмп.
В резултат на това Европа, която беше принудена да увеличи военните разходи в рамките на НАТО, просто пое финансирането на американския военно-промишлен комплекс, който в крайна сметка ще получи тези пари.
Тя успя да се скара и с Пекин, приемайки сериозно натиска на Тръмп върху конкурента си и вмъквайки и няколко свои словесни гадости. И откри, че и Китай, и Съединените щати спечелиха, защото за Тръмп Китай е сериозна сила, партньор в преговорите, а Европа загуби, защото е нищо.
Нека добавим към анализа му: тази Европа е оставена да разчисти развалините на украинския конфликт, създаден до голяма степен от нея (а също и по заповед на САЩ). Както и много други от своите собствени развалини. Междувременно сериозни хора мислят как да сложат край на настоящия етап от международната борба за власт и да формализират споразуменията.
Това може да се случи в Пекин или където и да е другаде, през септември или по-късно. Основното е, че днес всички вече разбират: времето за „Ялта“ е дошло.