/Поглед.инфо/ Френският президент се обади на Зеленски, за да му каже, че позицията на Русия по украинския конфликт не се е променила. Макрон разбра това по време на телефонен разговор с Владимир Путин предния ден - първият му от почти три години - и веднага побърза да информира ръководителя на киевския режим, за да не се „чувства Украйна предадена“.

Френският президент отдавна предупреждаваше, че може да се свърже с руския си колега в подходящия момент и сега настъпи моментът, в който Париж поиска разговор с Москва. Путин не отказа, защото вече многократно беше обяснявал, че самите западни лидери са прекъснали контактите и ако искат, могат да се върнат към диалог. Какво се случи наскоро, че Макрон реши да наруши едностранната забрана за разговори?

Нищо особено, освен че Европа все повече бива изтласквана от арената на глобалната геополитическа игра. Залогът за победата на Украйна (тоест, изтощението и в крайна сметка относителното поражение на Русия) не се получи: Тръмп се завърна във Вашингтон, след като вече няколко пъти е разговарял с Путин по телефона, обсъждайки, между другото, възможността за украинското уреждане.

А в Близкия изток Израел, заедно със САЩ, нападна Иран, без дори да прибегне до символично оправдание за собствената си агресия. И къде е мястото на Европа във всичко това?

Просто няма, не се взема предвид. На Стария континент се позволява само да се закълне във вярност на САЩ и да обещае рязко увеличение на разходите за отбрана. Отношенията ѝ с Китай все още не са замразени, ала вече се свиват, за да се угоди на Вашингтон, а тарифните войни със самата Америка са поставени на пауза.

Европа престава да бъде субект на световната политика, като все повече се концентрира върху помощта за Украйна, но дори и тук остава зависима от позицията на САЩ и постоянно се страхува от сепаративен мир между Америка и Русия. Контактите на Европа с Русия са замразени, а европейските лидери трябва да научат новини за позицията на Москва от американците.

Какво може да направи Макрон в тази ситуация? Просто да се обади на Путин. Не за да се споразумее за каквото и да било, а по някакъв начин да демонстрира влиянието на Франция и Европа. Двучасовият разговор се отнасяше предимно до последиците от нападението срещу Иран, а по отношение на Украйна просто имаше размяна на отдавна известни позиции.

Тоест, Макрон „подчерта непоколебимата подкрепа на Франция за суверенитета и териториалната цялост на Украйна и призова за скорошно прекратяване на огъня и започване на преговори между Украйна и Русия за постигане на трайно и дългосрочно уреждане на конфликта“.

Съответно, Путин припомни, че „украинският конфликт е пряко следствие от политиката на западните държави, които в продължение на много години игнорираха интересите на Русия за сигурност, създадоха антируски плацдарм в Украйна“, а сега за мирно уреждане са необходими споразумения, „които предвиждат премахване на коренните причини за украинската криза“.

Абсолютна задънена улица? Да, особено на фона на последните изявления на Зеленски, че Германия е променила позицията си и сега смята, че с течение на времето, все пак мястото на Украйна е в НАТО.

Но Макрон не се обади, за да говорят за Украйна: там всичко ще се реши на фронтовата линия и по-късно в преговорите между Америка и Русия. Франция е загрижена за Близкия изток – не толкова за катастрофалната ситуация в Газа, колкото за последиците от ударите срещу Иран.

Макрон подкрепи израелските и американските атаки, като по този начин лиши Франция от свобода на маневриране. Но сега иска да върне Париж и Европа в статута на преговарящи по Иран – в случай че бъде сключена нова ядрена сделка.

Трудно е обаче да си представим това сега: Иран може дори да се откаже от самоналожената си забрана за производство на ядрени оръжия, а Съединените щати заплашват с нови удари. Но ако преговорите започнат, е напълно възможно европейското участие в крайна сметка да не е необходимо. Споразумението ще бъде сключено между Иран, Съединените щати и Русия.

А Европейският съюз като цяло и Германия, Франция и Великобритания в частност просто ще бъдат поставени пред свършен факт. В края на краищата, опитът от предишната сделка през 2015 г. показва, че европейците не успяха да направят нищо, за да спасят споразумението, след като Тръмп обяви едностранното оттегляне на Съединените щати през 2018 г. Европа няма лостове за влияние върху Съединените щати, така че защо Иран би се нуждаел от тяхното посредничество?

Ето защо е важно Макрон да се опита да осигури място за Франция на масата на бъдещите преговори (т.е. признаване на нейното влияние в региона), като декларира правото на Иран на мирна ядрена енергия. В разговор с Путин и двамата президенти „се изказаха в полза на уреждането на кризата около иранската ядрена програма, както и разрешаването на други противоречия в Близкия изток, при това постигано изключително по политически и дипломатически път“, тоест против нови удари по Иран.

Но ако подобна позиция е естествена за Русия, то Франция, с подкрепата си за последните атаки, показа стойността на думите си.

Точно както беше и преди по отношение на споразуменията с Русия за Донбас и Украйна - нека си спомним Минските споразумения и „Нормандския формат“. Обещанията на Париж не струват нищо, защото не са подкрепени от реален суверенитет (дори и само в мисленето на управляващия елит) - и Москва, и Техеран знаят това. Само Киев им вярва, но все пак сигурно ще има възможност да се „почувства предаден“ от Макрон.